Сивите очи се затвориха за момент, главата му политна назад, но ръцете останаха върху крака й.
— Искам да запомните, Мери Трелоуни, че позволявам подобно безумно поведение само веднъж. Имате право да ме удряте само с мое разрешение. — Гласът му беше напълно безизразен, лицето, на което се бе отпечатала ръката й, не издаваше чувствата му. А чорапът вече бе стигнал до бедрото й.
Мери понечи да го удари още веднъж — това беше най-силното желание в живота й, но в следващия момент установи, че не се осмелява да го стори. Ледената увереност в гласа му беше нещо, което не бе чувала никога дотогава. Мъжете, които служеха под командата на полковник Ръдърфорд, обаче я познаваха много добре. Тя се опита отчаяно да освободи крака си, който все още беше между дланите му, при което се опря с две ръце на пейката. Ала не постигна нищо. Той стегна чорапа й с ластика като сръчна камериерка и посегна към другия й крак.
— Ако знаете как ми се иска да ви убия — изсъска тя. — Как смеете да се държите с мен по този начин!
— Вие не ми оставихте друг избор — обясни хладно той. — Защото отказахте да го сторите сама. Готово! — Той й обу обувките, приглади полите й, изправи се и й подаде ръка. — Хайде, ставайте, лейди Блейк! — извика нетърпеливо той и щракна с пръсти.
Трепереща от гняв, Мери извърна глава в безмълвен протест.
— Велики боже — изохка театрално той и поклати глава. — Явно не сте добра ученичка. — Наведе се и преди тя да е успяла да реагира, я вдигна на ръце. Мери забрави предупреждението му и го удари отново. Настъпи кратка тишина, докато плясъкът по бузата му заглъхна. След това той изрече съвсем тихо: — Повтарям отново, Мери Трелоуни — вие не сте добра ученичка. Няма да ми откажете правото да отвърна на удара.
Мередит загуби ума и дума. Вече не трепереше от гняв, а от страх. Той я пусна да стъпи на земята и опря гърба й в един дъб. Стисна двете й китки в голямата си ръка и тя остана притисната между дървото и грамадното, неимоверно силно мъжко тяло, което излъчваше желязна решителност.
Мери си заповяда да го гледа в очите. Не можеше да си представи как ще изглежда отмъщението му, но нямаше намерение да му позволи да тържествува. Той нямаше да се наслади на страха й. Ръката му обхвана стройната й шия и палецът притисна бясно удрящия пулс.
— Хмм — промърмори той и на лицето му светна усмивка. — Каква сте в действителност, Мери Трелоуни? — Това беше хипотетичен въпрос, но преди тя да е успяла да отговори, той премина в действие. Устата му се впи в нейната, силният натиск наклони главата й назад и я опря на стъблото. Тя не можеше да се помръдне. Хватката около китките й се затегна и в гърдите й се надигна паника. Наказанието на целувката заплашваше да я задуши. Тялото й беше толкова близо до него, че тя усещаше бързото биене на сърцето му до своето, силата на бедрата, които я притискаха към дървото. Изведнъж натискът отслабна, макар че той продължаваше да я държи. Устните му омекнаха, едната му ръка помилва шията й, плъзна се към гърдите и се мушна под колосания корсаж. Дълбоко във вътрешността й, от място, за чието съществуване не беше подозирала, се надигна сладка тръпка. Мери вече не трепереше нито от гняв, нито от страх, а от неизпитвано досега очакване. Езикът му се плъзна нежно по устните й и настоя да бъде допуснат навътре. Ръката му милваше гърдите й, кръжеше предизвикателно около зърната, които изведнъж щръкнаха, и тя отвори устни пред търсещия му език.
След минута, която му се бе сторила цяла вечност, Ръдърфорд се изправи бавно и вдигна глава. Насреща му сияеше замаяно сърцевидно лице. Синьовиолетовите очи гледаха объркано, пълните устни се бяха зачервили от целувката му, кожата с цвят на слонова кост светеше матово. Онова, което беше започнало като отмъщение, завърши по съвсем друг начин, каза си с отсъстващ вид той и помилва финото носле, покрито с лунички.
— Позволявам ви всеки ден да ме удряте — проговори с нежност той. — Последиците са повече от радващи.
— Аз… не съм съгласна — отговори задавено Мери и извърна глава, за да скрие истинските си чувства.
— Лъжкиня — обвини я тихо той. — Много ми се иска да ви докажа, че лъжете, но няма да го направя тази вечер. Хайде да вървим. — Той я хвана за лакътя и я отведе при Сарацин. — Как предпочитате да яздите — пред мен или зад гърба ми?