След миг обаче в нощта проехтя звън на стомана, който прогони гнева му и накара войнишката му кръв да закипи. Конят му, опитен във войната като господаря си, тихо изцвили.
— Спокойно, Сарацин! — Тихата команда не беше нужна, тъй като дългите тренировки с мамелюците бързо казаха тежката си дума: черният жребец беше готов, кадифените му ноздри се издуха, за да вдишат дълбоко миризмата на барут и кръв, която означаваше битка. Чуха се гневни гласове, шумове, накрая самотен мускетен изстрел. Лорд Ръдърфорд насочи коня си към храсталака в края на пътя, слезе от седлото и се промъкна до завоя, който криеше от него нощната бъркотия.
Клекна зад един бодлив храст и предпазливо подаде глава. Пред очите му се разкри невероятна гледка. Успя да различи бъркотия от фигури в мрака, чу няколко гласа да издават заповеди. Една от фигурите веднага се запечата в съзнанието му. Гъвкав и бърз, очевидно много млад, момъкът беше навсякъде. Късият му меч се стрелкаше в мрака като светеща стрела и лека-полека лорд Ръдърфорд осъзна какво става. Част от сражаващите се бяха в униформа, очевидно от бреговата полиция, другите бяха облечени в тъмни дрехи и се сливаха с мрака. Едновременно с това той забеляза, че броят на контрабандистите непрекъснато намаляваше — те изчезваха незабелязано, сякаш се подчиняваха на предварително изкован план. Мъжете в униформа се спъваха в собствените си крака и оръжия, подчиняваха се на множество противоречиви заповеди, но в крайна сметка съсредоточиха силите си срещу пъргавото момче и още двама мъже, силни и широкоплещести като дъбове. Тримата бяха обсебили цялото внимание на противниците и ги отклоняваха с объркващи маневри. Изведнъж над биещите се отекна тих, мелодичен смях, твърде обиден за представителите на закона, които му отговориха с нова атака, докато плячката им изчезваше в нощта.
— Стига толкова, Барт! — Командата проехтя ясно и решително. Акцентът беше същият груб корнуолски, който пареше ушите му от сутринта, но в гласа имаше някаква лекота — въпреки заповедта, която бе произнесена с достатъчно убедителност, че да задуши в зародиш всеки протест. Изведнъж двамата силни мъже останаха да съществуват само във въображението му. Единствено небето можеше да му каже къде бяха изчезнали. В продължение на няколко секунди на бойното поле остана само младежът — съвсем спокоен в тъмната нощ, в позата му личеше дори нещо като триумф. В момента преди и той да изчезне, от тъмното нощно небе се спусна лунен лъч и разкри съвършен профил, ясно очертан под прилепналата плетена шапка: чипо носле с няколко лунички, красиво извита уста, малка, енергична брадичка. В следващия момент лъчът изчезна, а с него и фигурата на младежа.
Демиън остана в скривалището си, объркан от тайнствената сцена не по-малко от бреговата охрана. Очевидно мъжете бяха потънали в земята, но подигравателният смях все още кънтеше във въздуха и представителите на закона започнаха да се карат помежду си и да се обвиняват в глупост, докато накрая се събраха и препуснаха по пътеката над скалите в посоката, където според негово благородие трябваше да се намира село Ландрет.
Мередит се подаде над тясната издатина в долния край на скалите и се вслуша в шумовете, които долитаха от пътя над нея. На това място скалата се спускаше стръмно към брега и пясъчната издатина под нея не можеше да се види дори при ярка дневна светлина. Там не можеше да се събере дори една коза, но в случай на нужда малкото прикрие означаваше спасение. Тази вечер, когато капанът щракна, контрабандистите изпълниха успешно номера, който многократно бяха тренирали. Един след друг, под защитата на мрака и бъркотията на сражението, те се спускаха по скалата и изчезваха. Промъкваха се по издатината, притиснати до скалата, след това поемаха по невидимата пътека и отново излизаха на пътя на четвърт миля от мястото на нападението. След това се прибираха по домовете си направо през полето. Накрая останаха само Мередит и Барт; те изчакаха в скривалището си, докато вбесените от неуспеха противници се отдалечиха.
— Добре е, когато си предупреден — изръмжа ниският, набит корнуолец и изскочи обратно на пътя, след което подаде ръка на придружителката си. Мередит пое подадената ръка и се изкатери сръчно след него.