— Спокойно, момче, всичко свърши! — Демиън помогна на Роб да седне на земята. Като забеляза позеленялото му лице, той хвана главата му и го държа, докато малкият повръщаше в най-близката леха, а ръцете му се люлееха безпомощно отстрани на тялото. Когато му мина, лордът го вдигна на ръце и го отнесе в къщата.
— М-моля за извинение, сър — пошепна Роб. — Аз… не исках да ме сметнат за страхливец. — Той замига често-често, за да прогони сълзите, които изпълваха огромните тъмносини очи, каквито имаха всички Трелоуни.
— Това определение не ти подхожда, младежо — отговори рязко Демиън, но погледът му беше мек. — Няма нищо лошо в това да страдаш от болка, обаче катеренето по покривите е свидетелство за глупост! — Той сложи момчето да легне на дивана в библиотеката. — Уолтър ще прегледа ръката ти.
— Тя… счупена ли е? — попита Роб и прехапа устни, когато опитните ръце на Уолтър започнаха да опипват нараненото място.
— По-добре се помоли да е счупена — заяви с мрачна решителност лорд Ръдърфорд. — Защото ако не е, приятелче, няма да можеш да си седнеш на задника, щом свърша с теб.
Заплахата постигна желаното въздействие. Малкото лице изрази решителност, раменете се напрегнаха и Роб изтърпя стоически прегледа на Уолтър. Демиън се обърна към прозореца, за да скрие усмивката си.
— Ей, ти! — извика той на един от работниците. — Намери някой, който да отиде в Пенденис и да каже на лейди Блейк какво се е случило! Не искам да й създавам излишни тревоги. Кажи й, че лично ще отнеса момчето вкъщи, щом си отпочине.
— Добре, милорд, лично ще се погрижа. Лейди Мери е прекрасна жена. Момчетата са всичко за нея, милорд, и аз също не искам да се тревожи излишно.
Мъжът хукна към портата и Демиън се върна в библиотеката. Значи за селяните тя беше лейди Мери, вероятно все още Трелоуни, макар че след женитбата си беше получила титлата лейди Блейк. Интересна комбинация: лейди Блейк, Мери Трелоуни, лейди Мери. Колко още лица имаше тази жена?
Когато лордът застана до дивана, Уолтър вдигна поглед от ръката на момчето.
— Счупена ли е, Уолтър?
Камериерът поклати глава.
— Не, милорд, доколкото мога да преценя, не е счупена. Обаче има разтежение на мускулите, което е много болезнено, вие знаете това, полковник. Най-добре е да се сложи шина. Какво смело малко момче — дори не гъкна, докато го преглеждах!
— Не съм се съмнявал в него. — Ръдърфорд помилва бледата буза на Роб. — Все пак той е Трелоуни. — Той наля малко бренди в една чаша с вода и я подаде на момчето. — Изпий това, Роб. Ще ти помогне да потърпиш още малко, докато Уолтър слага шината.
Роб послушно глътна брендито, закашля се и отново преглътна. Малко цвят се върна на бузите му.
— Трябва да се върна вкъщи, сър. Мери ще се ядоса, ако закъснея за вечеря.
— Изпратих й вест. Вече знае, че си пострадал. След като възстановиш силите си, аз лично ще те отведа вкъщи. — Ръдърфорд беше изпълнен със съчувствие. Уолтър бе много внимателен, но Роб очевидно изпитваше силна болка, докато ординарецът сложи шината и превърза ръката му.
— Така е добре — каза след малко Уолтър и Роб въздъхна облекчено. — Това ще ти помогне даже ако костта е пукната. И от днес нататък да стоиш далече от покривите, момче!
В преддверието се чуха гласове и това спести на Роб по-нататъшните предупреждения.
— Къде е негово благородие, Хари? — Гласът на Мередит звънна решително, но в него имаше много повече страх.
Демиън веднага излезе от библиотеката. Хари Пери вероятно не бе разбрал какво се беше случило. Той и жена му бяха слепи и глухи за света извън стаята им.
— Тук съм, лейди Блейк! Не биваше да идвате. Нима пратеникът не ви каза, че лично ще доведа Роб вкъщи?
— Разбира се, че ми каза! — Мери свали ръкавиците от треперещите си ръце. — Но аз исках да ви спестя още неприятности, милорд. Много съжалявам, че е трябвало да понесете всичко това… Наистина ли не се е случило нищо лошо? — Виолетовите очи изглеждаха огромни на бледото лице, а ръцете, които Ръдърфорд улови в своите, бяха леденостудени.
— Мило момиче, няма за какво да се притеснявате — заговори укорително той и разтърка пръстите й. — Момчето преживя силен шок и навехна ръката си. Имаше късмет, че не се случи нищо страшно. Смятам, че е достатъчно наказан за лекомислието си.
— Роб изобщо не е в състояние да свърже причината и следствието — заяви мрачно Хюго, който в този момент влезе в преддверието. — Колко пъти съм му казвал, че не бива да скита със селските хлапета, но той не ме слуша. Може би този път ще успееш да го убедиш, Мери, защото досега е забравял поученията ти в мига, когато си излизала от стаята. Не искам и този път да забрави веднага щом ръката му се оправи, защото пак ще затъне до гуша в неприятности. Надявам се, че нямате нищо против, сър — обърна се той към Ръдърфорд, — но наредих на едно ратайче да стои до колата ни.