— Нали за това са ратаите — отговори с лека ирония Демиън. — Виж, Хюго, според мен сега не е моментът да четеш проповеди на Роб. Той се чувства доста зле и няма да забрави скоро случилото се.
— Къде е той? — попита нетърпеливо Мери, хвърли ръкавиците си на масичката и развърза връзките на шапката. — В библиотеката ли е?
Демиън й отвори вратата и тя се втурна към дивана, където Роб тъкмо се опитваше да се изправи. Онова, което се случи в следващите минути, беше нова изненада за лорд Ръдърфорд. Той бе очаквал, че тя ще прегърне момчето, ще даде израз на тревогата си, ще му се скара, както обикновено правеха жените — и не постигаха нищо друго, освен да облекчат себе си и да влошат състоянието на пациента. Вместо това Мери прегледа братчето си, без да говори за собствените си тревога, погледна го дълбоко в очите и кимна доволно, преди да заговори за свършеното от Уолтър.
— Защо не изпратихте за лекар, лорд Ръдърфорд?
Негово благородие поклати глава.
— Уолтър има много повече опит от селските лекари. Веднъж намесата му ме спаси от ножа на хирурга в лазарета. Поверявал съм в ръцете му много по-сериозни рани от едно обикновено навяхване.
На челото й се появи бръчица и тя го удостои със замислен поглед, сякаш много й се искаше да поговорят повече на тази тема. После отново се обърна към Роб и рече:
— Май трябва да съм доволна, че този път няма нищо счупено.
Момчето се опита да се усмихне.
— Щях да си счупя всички кости, ако лорд Ръдърфорд не ме беше хванал!
— Боя се, че „хващам“ не е правилната дума — поправи го негово благородие откъм масичката, където тъкмо наливаше две чаши порто. — Лейди Блейк? — Той й подаде едната чаша. — Ще видите, че виното ще ви успокои — кимна той, като видя, че тя беше готова да откаже. — Имате нужда от нещо по-силно.
Нямаше полза да се противи, а и инстинктът й подсказваше, че жестът му е плод на искрена загриженост. Изразът на лицето му не издаваше никакви признаци на надменност или сарказъм, които толкова я възмущаваха. А немирният й брат наблюдаваше спасителя си с възхитен, изпълнен с доверие поглед. Този мъж беше наистина загадъчен — в един момент я вбесяваше и тя си пожелаваше да не го види никога повече, а в следващия излъчваше толкова топлина и съчувствие, че тя закопняваше отново да се озове в прегръдката му. А когато избухваше в искрен смях, сякаш слънцето просветваше посред дъждовния ден. Очевидно начинът, по който бе реагирала на случилото се с Роб, му направи впечатление. А тя не беше в състояние да скрие облекчението си от факта, че още един възрастен се грижеше за доброто на братчето й — и за нея самата.
Мередит взе чашата и благодари. Знаеше, че домакинът й няма да приеме отказ.
— Както разбирам, ние ви дължим огромна благодарност, милорд — промълви тя. — Не стига, че брат ми е влязъл без разрешение в имението ви, но вие сте се погрижили да предотвратите по-голямо нещастие. Не знам как бих могла да ви изкажа признателността си.
— Държал си се много зле, Роб — намеси се укорително Хюго. — Колко пъти сме ти казвали да не скиташ с момчетата от селото — но ти изобщо не се интересуваш от чувствата на Мери. Опитай се да разбереш, че си я поставил в крайно неприятно положение. Много скоро историята ще се разнесе навсякъде и старите клюкарки ще я укоряват, че…
— Стига толкова, Хюго — прекъсна го спокойно Мери. — Знам, че си добронамерен, но сега не е нито времето, нито мястото да говориш такива неща. — Тя го потупа по рамото, защото той казваше истината — макар че трябваше да бъде малко по-тактичен. — Няма да помогнеш на Роб, като го укоряваш.
— Мразя Хюго! — изплака Роб, но бързо изтри очите си. — Постоянно ми чете проповеди. Знам, че не биваше да се качвам на покрива, но предпочитам да ме набият, вместо да слушам безкрайните поучения на Хюго!
Мередит въздъхна уморено и Ръдърфорд реши, че за днес беше преживяла достатъчно.
— Хайде да оставим момчетата да се разберат насаме — заговори той с тон, който не търпеше възражение. — Елате да се поразходим в градината.
— Но нали трябва да заведа Роб вкъщи — възпротиви се слабо Мери.
— Скоро ще го направите и аз ще ви придружа. Но първо ще се разходим в градината. Има някои неща, за които бих искал да чуя съвета ви. — Той я хвана за лакътя и я изведе бързо през вратата.