Костелива кафява кобила стоеше в двора на обора, а видимо потиснатият Уейли държеше юздите й.
— На кого е това животно? — попита лордът и скочи от седлото.
— На господин Барат, сър — отговори веднага момъкът. — Той е горе в къщата, дошъл е на посещение.
— При кого? — попита с високо вдигнати вежди Ръдърфорд и му връчи юздите на Сарацин.
— Ами… при вас, милорд — измънка Бил, учуден от странния въпрос.
— Така ли? Но аз не съм си вкъщи — отговори сериозно лордът.
— Доколкото разбирам, той ви чака, милорд.
— Аха, това вече има някакъв смисъл. — Лорд Ръдърфорд дари ратая с мека усмивка. — Защо не вържеш кобилата под навеса? Тогава ще можеш да посветиш цялото си внимание на моя кон. — Той му кимна окуражително, обърна се и се запъти с големи крачки към къщата.
Сър Алджернон Барат стоеше насред излъсканата до блясък дневна и се чувстваше неудобно. Ако зависеше от него, нямаше да се натрапи така прибързано на новия си съсед; ала Пейшънс нямаше неговото търпение и веднага му заяви, че като водач на местните благородници той е длъжен колкото се може по-скоро да поздрави лорд Ръдърфорд с добре дошъл. По случайност утре щял да се състои големият ловен бал. Това било прекрасен случай за Ръдърфорд да се запознае с изисканите си съседи; затова сър Алджернон беше изпратен да покани лорда на бала и да му предложи преди това да вечеря с тях в Саут Хил. Според него баловете и вечерите бяха крайно изнервящи събития — но и истинско предизвикателство, когато мъжът умее да се справя с целия този хаос. Обаче един лорд, пристигнал направо от Лондон, където познава най-изисканото общество, надали щеше да се заинтересува от провинциалистите, които лейди Барат искаше да му представи — сър Алджернон беше убеден в това. Ала неговата съпруга беше властна жена и той бе свикнал да й се подчинява. Нямаше как, трябваше да изпълни поръчката. Все пак той бе подготвил учтивото обяснение, че всъщност никой не очаква от лорд Ръдърфорд да отиде на бала при тези обстоятелства — а той е готов да предаде извиненията на негово благородие на лейди Барат.
Не е чудно, че благородникът остана много изненадан, когато лорд Ръдърфорд спонтанно прие поканата. Лейди Барат щеше да остане възхитена. За щастие никой от двамата съпрузи не знаеше какво ставаше в главата на високопоставения гост, където неприятната перспектива да прекара една дълга вечер сред провинциални досадници се смесваше с желанието да се запознае с тайнственото семейство Трелоуни, както и да направи първото дискретно разследване за дейността на контрабандистите. Сър Алджернон, който побърза да се върне при нетърпеливо очакващата го Пейшънс, описа лорд Ръдърфорд като почтен мъж, който не се превзема излишно. А и шерито от избите на стария Малори, което му бе поднесено, го възнагради богато за положените усилия.
— Защо винаги се обличаш така невзрачно, Мери? — На следващата вечер Роб оглеждаше критично сестра си. — Когато сър Джон беше още жив, изглеждаше съвсем различна.
— Тогава бях лекомислена млада жена, Роб. — Мередит се огледа в огледалото над камината и прибра една изплъзнала се кестенява къдрица в строгия кок на тила си. — Сега съм сериозна вдовица, нося цял куп отговорности и съм длъжна да се обличам в съответствие с новото си положение.