Сега Лорън усети, че очакванията на Изабела Флечър не са по-различни от тези на госпожица Клайн. Цялото й поведение като че ли казваше: „Слушай внимателно!“. Ако просто седиш кротко и слушаш, може да научиш нещо. Възрастната жена бе тази, която водеше разговора. Когато Лорън задаваше насочващ въпрос, госпожа Флечър неизменно се отклоняваше. Лорън не знаеше накъде отива тази история, но предположи, че ако не се опитва да насочва разговора, ще получи повече информация.
Докато госпожа Флечър внимателно сгъваше голяма карта на днешна Германия, а после остави очилата на масичката, Лорън пак се зачуди дали не е на път да открие нещо, за което дори не е подозирала. Или възрастната жена просто си играеше с нея?
Лорън беше написала дипломна работа за изкуство, политика и културна цензура, и бе направила обширно проучване на търговията с художествени произведения в Германия точно преди Втората световна война. Беше се натъквала на имената на посредници, особено от Мюнхен и Берлин, които се бяха присъединили към Хитлер и бяха използвали изкуството за каузата на Третия райх — за да напълнят военната хазна на нацистите, а доста често и за да увеличат собственото си богатство. Лорън бе шокирана, когато откри и женско име сред тях. Трябваше да научи повече. През последните години, докато работеше за клиенти или музеи, се опитваше да намери още информация за тази жена. Доколкото успя да установи, тя беше избягала, може би в Южна или Северна Америка, като най-вероятно беше минала през Швейцария, а после бе отпътувала от Франция. В свободното си време Лорън сглобяваше късчетата информация.
Веднъж Патрик дори я обвини, че е обсебена от това.
— Какво ще направиш, когато накрая запълниш всички празнини? — попита той. — Знаеш, че жената е мъртва. Родена е преди повече от сто и двайсет години.
Лорън беше свикнала с подобни препятствия. В издирването на откраднати произведения на изкуството местопрестъпленията често отдавна вече не съществуваха, много от жертвите бяха в гроба повече от половин век, а извършителите бяха станали част от историята. Обикновено тя работеше за наследниците на жертвите.
Сега огледа отново стените. Беше ли възможно някоя от тези картини да е истинска? Отречена от нацистите и конфискувана от тях? Трябваше да се приближи да ги разгледа, вероятно да свали някоя от стената и да погледне дали има надписи и номера на гърба. Знаеше как точно са били маркирани картините в Берлин.
След като прибра картите и книгите на лавицата до камината, Изабела отново се настани в креслото си и предложи още чай, макар че вече сигурно беше изстинал.
— Да, моля — отвърна Лорън, а после попита: — Майка ви лесно ли е свикнала с живота в Мюнхен? — Щеше да продължи да се опитва да насочва разговора към събитията в града, защото те можеше да са свързани с изкуството.
— О, да, свикнала е много бързо — отвърна госпожа Флечър, докато наливаше чай в чашите. С този скъп костюм и перлите приличаше на възрастна дама, която сервира като домакиня на някакъв прием. Лорън се почувства неугледна с широките си панталони и памучна блузка.
— За нея това било голямо приключение — обясни Изабела. — Майка ми не била много образована — да не кажа никак — но животът й в града, досегът й с по-модерни тенденции… да, именно в Мюнхен тя се запознала с изкуството. Определено не е станало във фермата.
— Значи се е учила, като е разглеждала картините в дома, където е работила?
Изабела кимна.
— А по-късно в галерията.
— В галерията? — попита Лорън.
— Да, в галерия „Флайшман“, разбира се.
Лорън усети как пулсът и дишането й се учестиха. Флайшман. Точно това име търсеше. Вече знаеше, че е на прав път. Имаше толкова много въпроси, но се страхуваше да ги зададе, защото госпожа Флечър можеше да усети промяна в тона й. Трудно щеше да не допусне вълнението в гласа си. Отпи от чая, преглътна и после се закашля нервно. Още не можеше да повярва, че тази информация така внезапно се е озовала в ръцете й. Госпожа Флечър я попита дали иска чаша вода. Лорън поклати глава и отпи отново леко от чая си.
— Първоначално майка ми се учела само чрез наблюдение — продължи госпожа Флечър, — а после навлязла в бизнеса с изкуство.
— Бизнеса с изкуство? — попита Лорън, като също наблегна на думата „бизнес“.
— О, да, ако не броим семейството, изкуството бе най-важният аспект в живота на майка ми.
— Значи в Мюнхен интересът й към изкуството накрая се е развил в кариера? — пусна въдицата Лорън.
— Тя беше много свързана с изкуството. С татко бяха чудесна двойка. Тя познаваше много художници — добави госпожа Флечър, като махна към картината, която Лорън бе идентифицирала като творба на Франц Марк, пъстро мозаечно изображение на два коня в неестествен оттенък на синьото. — Тя познаваше повечето от тези художници.