— Тази картина — Лорън се обърна и посочи към „Композиция II“ на Кандински — сега нямаше да е тук, ако не бяха героичните усилия на Хана и семейството й. — Лорън обясни как картината първоначално е купена от Мозес Флайшман като подарък за жена му по случай раждането на техния син, и как после са били принудени да я продадат, а след това е върната отново. Разказа как е крита в семейната ферма в Бавария по време на опустошителните години на Втората световна война. — Но историята отива далеч отвъд тази картина.
Тя заговори за цензурата на Хитлер и за прочистването в изкуството, как Хана е била принудена да изготви каталог в Берлин, далеч от децата си, и как е спасила и скрила няколко картини от склада.
— Хана е усещала, че правото на творческо изразяване — каза Лорън, — което и според Кандински е идвало от душата, е така жизненоважно, както и самото право на живот. — Тя разказа как тези спасени картини накрая са се върнали в германските музеи. — Те може и да не са смятани за така значителни като картината на Кандински пред нас, но са били важни за Хана, която е рискувала много, за да ги спаси, и това не бива да се забравя.
Лорън отново се обърна към голямата картина.
— „Композиция II“ на Кандински е означавала толкова много за госпожа Флечър през годините, колкото и за майка й, Хана Флайшман, за баща й, Мозес Флайшман, и за брат й Вилхелм. С известна тъга и все пак с радост тя я дарява на музея на изкуствата „Метрополитан“.
Лорън отново срещна погледа на Изабела. Не видя сълзи, но ги усети — голямата радост и задоволството в очите на Изабела, защото истината за стореното от майка й най-сетне бе извадена наяве, защото историята на Хана беше разказана и светът бе разбрал за нейната смелост. Тогава Лорън срещна и погледа на баща си и беше сигурна, че очите му блестят от влага.
— Тази картина е символ не само на детството на Изабела Флайшман Флечър в Мюнхен и щастието на семейството й, но и символ на борбата на Хана, на нейното оцеляване. Вероятно дори по-важно е, че картината е символ на свободата на твореца, и Изабела помоли да ви кажа колко щеше да се радва Хана, ако можеше да сподели този миг с всички нас. — Тя пак погледна към дъното на залата. Тънките устни на Изабела трепереха, докато оформяха думите „благодаря ти“. Лорън кимна, пое си дълбоко дъх, за да овладее чувствата, издиша и продължи: — Елате отново някой ден с вашите близки и приятели и докато гледате тази картина, споделете с тях историята на Хана Флайшман.
Лорън се обърна и се вгледа в „Композиция II“ на Кандински. Спомените, които Изабела бе споделила с нея, просветваха в ума й и тя имаше чувството, че наистина вижда тази картина в музикалния салон в Мюнхен, а после, само за миг, й се стори, че може да ги чуе — трептящите, ликуващи звуци на цветовете.
Информация за текста
Кели Джоунс. Жената, която чуваше цветове
Американска. Първо издание
Превод: Боряна Даракчиева
Редактор: Златина Пенева
СББ Медия АД, София, 2017
Kelly Jones. The woman who heard color
ISBN: 978-954-399-244-7
Обработка TtRG
Сканиране, разпознаване и форматиране: sqnka, 2017
Корекция: asayva, 2017