Започна да изучава града и това й се удаваше доста лесно. Толкова много звуци, миризми и цветове. Осъзна, че сетивата й са някак преплетени, че притежава допълнителни начини да запомня места и имена. Обичаше да се вози на трамваите. Посещаваше музеите, Старата пинакотека, Новата пинакотека, стоеше пред картините на Дюрер, Рембранд и пред художниците от Италианския ренесанс, за които бе научила от книгите на госпожа Флайшман. Изучаваше картините отблизо, после отдалече, и се питаше откъде художниците са знаели, че трябва да сложат цветна мазка тук, сянка или светло петно там, и защо някои от художниците, чиито картини висяха в дома на Флайшман, са решили да го направят по съвсем друг начин. Виждаше, че начинът на рисуване е различен в различните времена и места, точно както дрехите, които жените носеха в Мюнхен, бяха така различни от дрехите на семейството й във фермата. В Мюнхен имаше толкова много възможности. Тогава защо да няма много възможности и за изобразяване на един пейзаж? На човешко тяло? Тя искаше да види как се прави. Искаше да отиде в Академията за изящни изкуства, където студентите се учеха точно на това.
Една сутрин попита Фреда за братовчедка й, която наистина беше модел в Академията.
— Парите са много добри — каза Фреда. — За няколко часа на ден изкарва колкото аз изкарвам за цяла седмица.
— И си сваля дрехите?
— Да, гола — отвърна Фреда и притисна с шепа устата си, за да заглуши кикот.
— Знаеш ли къде е? — попита Хана. — Академията за изящни изкуства.
— На Академищрасе в Университетския квартал.
На следващия ден Хана тръгна да търси Академията за изящни изкуства. Хвана трамвай до Леополдщрасе, близо до Английската градина, после измина кратко разстояние и лесно намери Академията. Започна да се разхожда пред сградата, като наблюдаваше студентите, които влизаха — първо влезе онзи с мазната коса, кльощав прегърбен момък, когото бе видяла на сбирката със студенти и преподаватели у господин Флайшман. Чакаше да види господин Фон Щук и господин Кандински, но те не се появиха.
На следващия ден, след като госпожа Флайшман затвори очи и Хана чу тихото й ритмично дишане, което подсказваше, че е потънала в дълбок сън, от който вероятно няма да се завърне през следващите няколко часа, Хана забърза по стълбите и излезе през задната врата. Хукна по улиците, скочи на трамвая, после слезе бързо и се затича към Академията. Застана на улицата и зачака, докато успее да си поеме дъх да заговори, изкачи стълбите, отвори вратата и влезе. Тръгна тихо и почтително по коридора, като кимаше на хората, които срещаше, за да изглежда все едно тук й беше мястото. Накрая видя една отворена врата, влезе и видя млад мъж зад писалище.
Той вдигна глава от счетоводната книга, в която пишеше нещо.
Тя смяташе да попита дали може да наблюдава как студентите работят, но осъзна, че едва ли подобна молба ще доведе до желания резултат. Нямаше да пуснат една млада жена в ателието, освен ако…
— Какво обичате? — попита той.
— Бих искала да попитам — започна Хана — за някаква работа тук, в Академията за изящни изкуства.
— Работа? — Веждите му леко се събраха, а после се разделиха, изглеждаше развеселен. Имаше много тъмни очи с дълги мигли, а веждите му бяха така съвършени, сякаш и те бяха нарисувани с четка. — Като…? — попита той и вдигна драматично ръце.
— Ами човешки модел — отвърна Хана. Думите прозвучаха странно дори в нейните уши.
Той като че ли се развесели още повече.
— Имате ли опит като човешки модел? — В гласа му се усещаше усмивка, сякаш се забавляваше, но после поведението му се промени и стана много делово. — Работили ли сте като модел?
Хана кимна. Не можеше да изрече лъжата с думи.
Той я огледа за миг, вероятно преценяваше дали има правилни пропорции за модел. И това донякъде я смути. Можеше да си тръгне веднага. Но в тялото няма нищо срамно, нали. То е храм на Светия Дух. Все пак го изобразяваха от векове, точно както й каза госпожа Мецгер и както бе видяла в книгите на госпожа Флайшман и в музеите в града. Не биваше да се срамува от тялото си.
— На колко сте години? — попита той и съвършените му вежди се събраха отново в израз на съмнение.