Тази идея се хареса на Хана и тя се усмихна.
— Съпругът на Младата Хелене, господин Кауфман, е красавец, а момченцето им е кръстено на него. Наричат го Малкия Якоб. На малко повече от годинка е — толкова е сладък.
— Обичаш ли децата? — попита Йозеф.
— Да, разбира се. Семейството ми е голямо. — Хана си помисли каква неприязън изпитваше, когато мащехата й я караше да се грижи за по-малките деца, но Лени й липсваше, а най-много й беше мъчно за малкия Петер. Беше така забавно да има дете в къщата при гостуването на семейство Кауфман. Госпожа Флайшман и Хана прекарваха толкова време с Малкия Якоб, колкото Младата Хелене позволяваше. Хана виждаше, че господарката й много би искала да има собствено дете.
Всичко в това посещение — потенциалното напрежение между мащехата и дъщерята, малкото момченце — караше Хана да мисли все повече за неизбежното завръщане у дома за Коледа.
— Притеснявам се да се върна у дома — сподели тя с Йозеф. Той беше внимателен слушател и даваше добри съвети, когато тя имаше проблем. — Не писах на баща си — обясни му. — Той изпрати писмо до Кати и като че ли бе най-загрижен за това, че не съм помислила за тях и съм ги напуснала в най-натовареното време на годината, точно преди жътвата и преди добитъкът да слезе от хълмовете. А Герта, мащехата ми — тя е вещица — добави Хана с треперлив смях. — Затова не знам какво ме чака, когато с Кати се приберем у дома. Дори не съм сигурна дали да ходя. Понякога се чувствам повече у дома си тук, в Мюнхен, със семейство Флайшман. Може би просто трябва да остана при тях.
— Какво? — изписка Йозеф. — И да празнуваш Рождество Христово с новото си еврейско семейство? Не, не, не, момиченце, трябва да се прибереш у дома. — Тя знаеше, че Йозеф също е евреин и не празнува Коледа, но знаеше и че е прав — трябваше да се прибере.
— С подаръци! — каза той, вдигайки драматично ръце. — Трябва да занесеш подаръци за всички.
Хана се засмя.
— Мислиш ли, че това ще оправи нещата с татко.
— Поне няма да ги влоши — отвърна той със съчувствена усмивка. — Занеси на старата вещица красив подарък от града. Покажи на баща си колко добре се справяш.
Хана беше спестявала парите, които печелеше в ателието, защото не искаше никой да научи какво върши. Дори Кати нямаше представа къде прекарва следобедите си, докато госпожа Флайшман спи. Така че разполагаше с пари за подаръци.
— Ходила ли си на коледния базар? — попита Йозеф. Взе лист хартия от писалището си, начерта карта и я подаде на Хана. После сложи няколко отметки, за да й покаже къде са най-хубавите сергии.
Следващият следобед тя излезе още щом госпожа Флайшман заспа, и като следваше насоките на Йозеф и собствения си нюх, лесно откри базара. Въздухът бе натежал от сладкия парфюм на борове, разкошно украсени със свещи, гирлянди от боровинки, бисквити, пуканки и ръчно изработени украшения. Ароматът на кифлички се смесваше с аромата на гората, озовала се в града за празника — напомняне за дома. Хана тръгна покрай безкрайните будки на търговците и избра шарена марионетка за Петер, порцеланова кукла за Дора и музикални кутии за Лени, Кати и мащехата си. За по-големите си братя и баща си намери изящно изработени кесии за тютюн.
На път за дома купи красиво огледалце със сребърна рамка за госпожа Флайшман, което откри в магазин на Максимилианщрасе. Щеше да го опакова и да го остави на нощното шкафче в спалнята й в сутринта на заминаването си. Семейство Флайшман не празнуваше Коледа, но огледалцето щеше да е нейната благодарност за добротата на господарката й.
Една вечер, само дни преди Хана да се върне във фермата за празника, господин Флайшман каза, че иска да се види с нея в стаята му. Тя знаеше, че кабинетът му се намира точно до спалнята, но не можеше да си представи защо би я викал в качеството й на член на прислугата. Като чистачка тя отговаряше пред госпожа Мецгер, а като помощница на госпожа Флайшман приемаше нареждания директно от нея. Досега не беше разговаряла с господин Флайшман, освен когато се срещаха случайно, докато стоеше омагьосана пред някоя картина или скулптура. Странно, но това бе създало някаква неизречена близост между тях. Вероятно той искаше да говори с нея за госпожа Флайшман. Здравето й още беше нестабилно и добрите дни се редуваха с лоши. Да, реши Хана, той искаше да разговарят за съпругата му, тъй като тя се грижеше за всичките й нужди.
Сега седеше в кухнята и ядеше ябълка. Беше дошла да види Кати, която приготвяше десерт за вечерята и беше много развълнувана от предстоящото завръщане у дома. Говореше какво са планирали с Ханс за големия ден. Хана й каза, че трябва да се яви при господин Флайшман, и Кати предположи, че той ще й възложи допълнителни задължения, защото сега не успява да запълни времето си.