— Може би — каза Кати с усмивка, докато нареждаше резенчетата ябълка в тавата, — ще поемеш моите задължения в кухнята. — И двете знаеха, че това е абсурдно, защото госпожа Щадлер надзираваше работата в кухнята и господин Флайшман изобщо не се интересуваше кой какво върши, стига на масата му да имаше храна. Кати покри ябълките с прясно тесто, направи дупчици с вилица и плъзна тавата във фурната.
— Какво да облека? — попита тя. — Ханс ще ме посрещне на гарата в Кемптен. — О, Кати си имаше други грижи.
Хана прекоси коридора на долния етаж, после се качи по стълбите и пристигна няколко минути преди определеното време, притеснена и нетърпелива да узнае защо господин Флайшман иска да я види. Беше точно преди вечеря и той се бе върнал рано от галерията. Когато Хана почука, той й извика да влезе. Стоеше пред огледалото, лицето му бе наполовина покрито с пяна. Той плъзна плавно бръснача по бузата си и после се избърса с кърпа. Имаше гъста брада и Хана предположи, че се бръсне два пъти на ден, защото късно следобед брадичката му вече тъмнееше, а на вечеря се появяваше съвсем гладко избръснат. На тоалетката имаше леген с вода. Хана знаеше, че е трябвало да изчака до уреченото време, но от страх да не закъснее беше подранила.
Той не беше със сако и вратовръзка, ризата му бе разкопчана и разкриваше туфичка гъсти черни косми. На врата му беше завързана кърпа. Хана се почувства ужасно неудобно.
— Моля, седни — каза той и посочи стол, от който Хана виждаше лицето му в огледалото. Тя усети как се изчервява, макар че интимността на всичко това като че ли намаля, защото вече не се взираше в лицето му. — Имам нещо… — Той посочи към кабинета до спалнята си. Хана знаеше за този кабинет, защото бе почиствала праха от лавиците и писалището и беше помитала килима, когато работеше като прислужница.
— Почакай, докато свърша — каза той.
Тя събра ръце в скута си и се вгледа в тях. Чакаше. Като че ли много дълго време и двамата не проговориха. Той се прокашля и потупа със суха кърпа лицето и врата си. Закопча си ризата, докато се обръщаше, и посегна към вратовръзката на леглото. Сложи я на врата си, върза я сръчно, затегна я и я подръпна пред огледалото.
— Кажи ми, Хана, щастлива ли си тук?
— Тук ли, господине? — Въпросът й се стори много странен, после осъзна, че той има предвид работата й в дома му. Със сигурност не говореше за спалнята си.
Той приглади вратовръзката и се обърна пак към нея, сякаш тя се колебаеше, защото иска да обмисли въпроса, а не защото не го беше разбрала добре. Хана усети, че дланите й се изпотяват, както често ставаше в негово присъствие. Копнееше за възможност да говори с него, да го види, докато се взира в някоя картина, да чуе изящния цвят на гласа му. И все пак, когато се озовеше в неговата компания, се чувстваше като глупаво малко момиче. А сега, докато седеше в спалнята му, едва успя да изрече:
— Да, господин Флайшман. Много съм щастлива тук.
— Госпожа Флайшман ми каза, че Кати няма да се върне след Коледа? — Той я гледаше, сякаш я питаше дали и тя няма да се завърне след посещението у дома.
— Тя се омъжва — отвърна Хана, после съжали. Дори баща й още не знаеше за намеренията на Ханс да поиска ръката на Кати.
— За местно момче от вашето село?
— За сина на мандраджията в Кемптен.
Той кимна, сякаш реши, че това е добра новина.
— Кати много ли е щастлива?
— Направо лети от щастие.
— А баща ви доволен ли е?
Хана не искаше да обяснява, че баща им още не знае за това.
— Да, много доволен.
— Един баща винаги е доволен, когато дъщеря му ще сключи добър брак.
Тя се запита дали той мисли за своята дъщеря, покрита с бижута и подаръци от съпруга й.
— Значи ти харесва да работиш тук? — попита той и тя предположи, че разговорът за бъдещето на Кати е просто любезност и няма нищо общо с причината да я повика.
— Да, понякога дори не ми изглежда като работа — отвърна тя без колебание.
— Това е чудесно. А заплащането задоволява ли те?
Сега Хана се зачуди дали не я е извикал да преговарят за увеличение и веднага съжали, че му призна колко много се наслаждава на работата си. Всъщност тя щеше да я върши и само срещу храна и подслон. И беше много по-хубаво от това да си заработва петачетата у дома.
— Вероятно едно увеличение на заплащането ще е в реда на нещата след завръщането ти — каза той, преди тя да измисли отговор.