Лорън се втренчи в бележника си, за да не я поглежда в очите, като се чудеше възможно ли е наистина да знае защо е тук.
— О? — рече тя, прибира кичур коса зад ухото си и вдигна глава.
— Предпочитам да не си водите записки — каза госпожа Флечър. Погледна към чантата й. — Имате ли записващо устройство?
Лорън поклати глава и плъзна бележника и химикалката в чантата си.
— Заради Кандински е — каза Изабела.
Лорън мълчеше, беше така изненадана от думите й, че не намери какво да отвърне.
— Кандински ли? — попита накрая и очите й неволно се извърнаха пак към стената.
— Не, не — изсмя се тихо Изабела Флечър. — Не е тук. Твърде голяма е за стаята. — И преди Лорън да отговори, добави: — Вие сте художествен детектив. Издирвате произведения на изкуството.
Лорън усети как по нея се разлива тръпката на напрежение при това изявление, и то си беше точно такова. Изявление. Мълчаха, но се спогледаха за миг. Възрастната жена беше наясно, че е взела превес — личеше по стиснатите й устни — и оставяше на по-младата достатъчно време да разбере това.
Художествен детектив? Лорън осъзна, че има само едно място, откъдето може да е изтекла тази информация. Малка статия, появила се в списанието на нейния университет преди две години, в която се обясняваше как тя помага да се издирят изгубени през войната произведения на изкуството, особено картини, отнети от еврейски семейства. Нейните проучвания включваха разследване на частни колекции и дори на уважавани музеи. Понякога музеите я наемаха да проучи придобивки със съмнителен произход.
Лорън никога не се беше наричала художествен детектив, но статията бе озаглавена именно така.
След като защити доктората си, работи като стажант в музей и преподава един семестър на вечерен курс в университета, тя прие поста помощник куратор на съвременно изкуство в художествената галерия на Кливланд. Задълженията й включваха каталогизирането на колекцията и проучването на новите придобивки. Докато разследва историята на една картина, установи, че от гърба на платното можеш да научиш не по-малко, отколкото от самата картина. Откри печати, цифри, клейма, надписи и инвентарни номера. Установи, че нацистите са били особено вещи във воденето на подробни досиета.
Бременността й — непланирана, но посрещната с радост от нея и съпруга й — бе последвана от предложение за работа в Ню Йорк за Патрик и Лорън реши, че ще започне бизнес сама, като използва уменията си, за да открива изгубени произведения на изкуството. Това й позволяваше да избира работното си време така, че да бъде по-често с детето си. След като Адам се роди, тя почти не смогваше, но не се отказа и успя да намери баланс между работата и майчинството. Адам беше вече на три години, умно, щастливо дете, а тя беше успешна в професията си и вече бе открила много изгубени произведения на изкуството. За други се водеха съдебни дела.
— Щом сте следовател — рече накрая Изабела Флечър, — би трябвало да проверявате добре фактите. Изглежда, с вас сме учили в един и същ университет. — Изречените любезно, с прецизен тон думи бяха обрамчени от самодоволство. Тя взе бисквитката, отхапа мъничко, и я остави пак на чинийката си. Избърса устни със салфетката и по белия лен остана петънце от розово червило.
Лорън усещаше пулса си точно над лявото си око и се питаше дали госпожа Флечър вижда потрепващата вена.
— Василий Кандински, руснакът? — попита тя, за да запълни някак отворилата се бездна в разговора.
— Да, руснак е, но е учил в Мюнхен. Нарисувал е някои от най-значимите си картини в Германия. Ако човек проучи творбите му, ще установи, че Германия има големи заслуги за ранното му обучение и вдъхновение.
Лорън се питаше защо госпожа Флечър предполага, че е дошла заради Кандински. Тя не знаеше нищо за картина на Кандински. Нима тя бе сред конфискуваните от Хитлер творби? В описите от Берлин имаше огромни празнини, все свързани с картини, отнесени в Люцерн. Или може би госпожа Флечър си мислеше, че е дошла да търси открадната картина? Нали за това ставаше дума в университетския вестник — за усилията на Лорън да открие отнетите от еврейски семейства произведения на изкуството през Втората световна война.
— Семейството ви от Мюнхен ли е? — попита тя, защото предположи, че госпожа Флечър я е поканила, за да защити собствеността си над картина, за която тя дори не подозираше.
— Баща ми е роден там — каза госпожа Флечър. — Там се е запознал с майка ми.
— А тя? — попита Лорън. — Тя къде е родена?
— В Бавария. Семейството на майка ми имаше ферма в район, наречен Алгой.