Именно за майка й Лорън искаше да научи повече. Дали Изабела Флечър щеше да й разкрие някаква информация за нея, без да съзнава каква точно е целта й? Подходи внимателно, каза си тя.
— В този регион още правят прекрасно сирене — каза Изабела. — Леля ми и чичо ми продължиха бизнеса тук, в Щатите. Мандра „Кьоблер“?
— О, да — усмихна се бързо Лорън. — Правят прекрасен сладолед. — Именно чрез семейство Кьоблер бе успяла да стигне до майката на Изабела, Хана Шмид, починала преди повече от шейсет години и която, според Лорън, беше опитала да скрие истинската си самоличност, докато бе живяла в Америка.
— Кандински е собственост на семейството ми от много години — каза Изабела.
— Купен в Германия? — попита Лорън.
Изабела примигна веднъж, два пъти, после погледна към една снимка в края на масата до нея.
— С Андрю нямахме деца. — Красив мъж, на снимката изглеждаше петдесетинагодишен. Андрю Флечър, предположи Лорън.
Очите на възрастната жена блеснаха от влага.
— Никой не остана от моите близки. Брат ми, сестра ми — полусестра, всъщност — починаха. Преди много, много години. Всичките ми братовчеди, и тези в Германия, и тук, в Америка. Всички са покойници. Сестрата на Андрю е още сред нас, но не е много добре. — Гласът й омекна. — По-младите племенници на Флечър… не знам какво става с тях сега. Те никога не са виждали картината на Кандински, никога не са идвали дори на гости — добави тя и поклати глава с безразличие. — Бизнесът ще бъде наследен от тях. Но картината… — гласът й затихна.
Лорън разсеяно си играеше с ръба на една копринена възглавница, мека и успокояваща, като сатененото ръбче на бебешко одеяло. Нервите й бяха изпънати до крайност. Вълнението заради възможно откритие се смесваше с тревога и смущение. Беше изненадана, че Изабела Флечър споделя тази информация с нея.
— Вярвам, че намеренията ви са почтени, но ви уверявам, че тази картина е придобита съвсем законно — каза госпожа Флечър и Лорън усети лек трепет в гласа й. Кимна окуражително, за да я накара да продължи.
— Много добре знам за кражбите на произведения на изкуството по време на войната. Все още излизат такива истории. — Гласът на госпожа Флечър вече беше спокоен, макар че тя потупваше нервно гърдите си и прокарваше пръсти по перлите. — Ценни произведения, които са изчезнали по време на войната и се е предполагало, че са унищожени при бомбардировките или задигнати от нацистите, се появяват и внезапно изникват семейства, които твърдят, че са собственици на картини, чиито сегашни притежатели смятат за съвсем законно придобити. Ето, онзи ден видях статия за картина на Ван Гог, купена от прочута киноактриса. Изглежда е придобита незаконно, но ви уверявам, че този случай не е такъв. Нашият Кандински е купен съвсем законно от семейството ми. Не могат да се предявяват никакви претенции, които вероятно са и повод за посещението ви.
След миг Лорън попита предпазливо:
— А семейството ви къде е купило картината, в Мюнхен ли?
Изабела кимна.
Лорън отново се вгледа в картините по стената.
— Може ли да я видя?
Изабела се засмя, всъщност издаде кикот, който премина в не особено женствено изсумтяване. Тя отново избърса уста с ленената салфетка.
— Не, не мисля, че съм готова за това. — Прокашля се, преди да продължи: — Няма да стана по-млада, макар че още съм в отлично здраве. Но скоро трябва да реша какво да правя с картината. Бих могла да я продам и да разделя парите между членовете на семейството, но целият свят мисли, че тази картина вече не съществува. — Тя се вгледа в Лорън, явно в очакване на друг въпрос.
Лорън се опита да запази спокойствие и да слуша спокойно, без да издава нетърпението си. Имаше толкова много въпроси, но не искаше да каже нещо погрешно, което може да сложи край на този поток от информация. Взе си бисквитка и отхапа, после отпи от чая. Какъв фин порцелан… Надяваше се госпожа Флечър да продължи да говори, но тя мълчеше.
— Трябва да уредя този въпрос, преди да си ида — каза най-сетне възрастната жена, — или, пази боже — добави с небрежен жест, — преди да изгубя паметта и разсъдъка си. Никой не знае историята на тази картина. Трудно ще я продам, ако произходът й бъде схванат погрешно. — Внезапно стана, приближи се до прозореца и отвори още малко завесите, за да пусне повече светлина. За миг се вгледа надолу, сякаш видя нещо на улицата.
— На никого не съм разказвала цялата история — каза тя, когато отново седна на мястото си. — Вероятно е време.
Лорън беше смаяна от това и се запита дали Изабела наистина възнамерява да сподели с нея нещо, което не е казвала на никого. Защо ще се доверява на непозната, влязла в дома й под фалшив претекст?