Посегна към другия си джоб за писмото от Кати. Вероятно и тя можеше да си намери работа в Мюнхен. После се упрекна за тези мисли. Не беше дошла да търси работа, а на кратко гостуване.
Продължи, взирайки се във витрините на магазините, и накрая спря пред една пекарна. Празният й стомах къркореше, докато оглеждаше сладкишите, хлебчетата и плодовите пити зад стъклото. От отворената врата лъхаше на масло, канела и ябълки.
— Добър ден — каза жената зад щанда и кръглите й бузи се издуха още повече от усмивка.
— Добър ден — отвърна Хана, без да откъсва очи от пресните лакомства. Купи си пай с малинов мармалад и го изяде права. Облиза сладкото от пръстите си, извади пак писмото от джоба си, показа го на жената и я попита как да намери улицата от адреса на плика.
— Сестра ми Кати Шмид работи при господин Мозес Флайшман — обясни гордо Хана.
— Евреинът. Галерията му е на Театинерщрасе — отвърна жената и махна с ръка, сякаш галерията бе малко по-надолу по улицата.
Хана кимна.
— Да, но тя работи в дома му, като готвачка. — Отново посочи адреса на плика и после го прочете на глас, защото жената го беше погледнала само за миг с присвити очи, и тя реши, че не го е прочела добре.
Жената й каза да отиде до Мариенплац, който тя описа с широки жестове.
— Хващаш трамвая, на който пише номер сто осемдесет и седем, после слизаш на петата спирка и вървиш наляво, около две пресечки.
— Благодаря — отвърна Хана и излезе пак на улицата. Тръгна според инструкциите на жената, докато не стигна до голям площад. Там главата й направо се замая, първо заради огромната сграда на кметството с островърхите кули, а после и заради прекрасната златна статуя на Девата върху висок пиедестал в центъра на площада. Мариенплац бе посветен на майката на Исус. Хората минаваха забързани по него, изискани дами с тъмни поли и тесни жакети, с фризирани в сложни кокове коси; мъже с дълги панталони и високи градски шапки спираха карети или поздравяваха познатите си. Заети хора, които бързаха за някъде — за събития, визити, делови срещи. Хана почувства прилив на въодушевление. Сигурно за това приключение бе говорила майка й, когато тръгваха за Мюнхен.
През едната страна на площада минаваха релси, а няколко свързани вагончета, закачени за жици отгоре, спираха и после тръгваха, след като пътниците слизаха или се качваха. Хана тръгна между редица конски карети и трамваите, докато забеляза трамвая, на който жената й бе казала да се качи. Плати за място с последните си монети, седна и се загледа в уличните табели, покрай които минаваха, стиснала писмото на Кати в ръка. На петата спирка слезе, както я бе посъветвала жената от пекарната. После измина две пресечки и усети лека, но нарастваща тръпка в корема, която като че ли избута срама и тревогата, които се бяха настанили като два камъка в нея още когато се качи във влака в Кемптен.
Когато наближи голямата къща с червен керемиден покрив, тя разбра, че е открила дома на Флайшман. Изглеждаше точно както Кати й го бе описала. Фонтан с русалки и изящни крилати коне, изваяни в основата му, се издигаше в градината пред къщата. От устите на конете шуртеше вода, която създаваше красив дъгоцветен ритъм. В края на лятото в градината все още имаше цветя.
Хана си помисли за по-ранните писма на Кати, в които разказваше за модерната кухня с най-съвременно оборудване, за стаите с електрическо осветление, за копринените завеси, изрисуваните тапети, за вратите с мраморни и резбовани дървени каси, за меките мебели, за красивите картини и скици по стените. Писмата й преливаха от подробности за красивите рокли и бижута на съпругата на изтъкнатия господин Флайшман, за вечерите и приемите, за забавленията на богатите и прочути гости, които оставаха до късно, ядяха и пиеха, разговаряха за най-интересни неща, играеха игри и слушаха музика. Писмата на Кати бяха така живописни, че Хана можеше да усети аромата на кнедлите и щруделите и да чуе музиката, която госпожа Флайшман свиреше на пианото си. Сега, когато вървеше по улицата към къщата, се опита да отгатне през кой прозорец може да надникне в кухнята, в трапезарията, в салона, музикалната стая. Къщата беше огромна, с много, много прозорци.
Тя заобиколи до страничната стена и се вгледа нагоре. Надяваше се да зърне лицето на сестра си. Една жена се появи на балкон, погледна надолу и пак се прибра. Накрая Хана реши, че трябва да мине отзад, към входа за прислугата.