— О, Хана, не си избягала, нали? — изписка ужасена Кати.
Хана кимна.
— Татко много ще се разтревожи.
— Ако изобщо забележи, че ме няма… — Хана се изкикоти нервно, но се питаше как ще погледне отново баща си в очите. Превъртя пак мислите, които бяха прелитали през ума й по пътя през града. — Тук дали има работа за мен? Може ли и аз да работя като теб?
— Възнамеряваш да останеш?
Хана сви рамене.
— Може би — отвърна замислено Кати. — Бригите се прибра у дома, за да се грижи за майка си, която е много болна. Ще попитам госпожа Мецгер, икономката. Но първо трябва да изпратим вест на татко. Трябва веднага да му пишем, за да знае, че си на сигурно място, при мен. — Отново хвана ръката на сестра си и я стисна здраво, после докосна лицето й. Не се бяха виждали почти шест месеца, откакто Кати се прибра у дома за Великден. — Станала си красива млада жена. Много приличаш на мама. — Вдигна едната й плитка и я уви като корона на главата й. — Много приличаш на мама.
Всички в семейството имаха леко червеникави коси, от тъмнокестенявата коса на Фридрих до русата коса на Лени, която на определена светлина имаше оранжев оттенък. Но Хана най-много от всички приличаше на майка им, която беше огнено червенокоса. Хана обикновено покриваше косата си, защото хората се взираха в нея, но сега беше забравила забрадката си в бързината.
Кати залепи целувка на бузата й.
— О, скъпата ми малка сестричка, какво си направила? — Взира се в нея няколко секунди, после каза: — Ще говоря с госпожа Мецгер, но първо ще пиша на татко. — Коленичи на пода, взе една кутия изпод леглото и извади от нея хартия и писалка. Написа набързо една бележка и я сложи в плик. — Ще помоля госпожа Щадлер да го пусне, когато отиде на пазара утре сутрин.
Тъй като нямаше нищо друго освен полата и блузата, с които беше облечена, тази нощ Хана спа по долна риза и кюлоти, сгушена до Кати. Будеше се често, развълнувана от новия живот, който й предстоеше.
На следващата сутрин Кати отиде да говори с госпожа Мецгер и се върна с дълга тъмна пола, бяла блуза и колосана престилка.
— Ти си почти с фигурата на Бригите и би трябвало дати станат. — Подаде униформата на Хана. — Поздравления, вече си служителка на господин Мозес Флайшман.
Домът на Флайшман наистина беше така красив, както Кати го описваше, и през следващите дни, докато изпълняваше нарежданията на госпожа Мецгер, Хана успя да разгледа почти цялата къща. В официалните стаи на долния етаж висяха тежки кадифени завеси. Рамките на вратите бяха от гладък красив италиански мрамор или от резбовано дърво, една дори бе с формата на митично същество с глава на лъв и нокти и криле на орел. Стените в салона бяха покрити с рисувани тапети в наситено червено. Стените и таванът на библиотеката и музикалния салон бяха покрити с разкошна тъмна ламперия. Госпожа Мецгер й каза, че фините килими са докарани от Ориента. Имаше и саксии с лъскави зелени папрати, които растяха в къщата и изглеждаха странни и екзотични в очите на едно момиче от село, дори я разсмяха, но въпреки това бяха красиви като всичко останало в дома на Флайшман. Хана наистина бе навлязла в нов свят. А скулптурите по пиедестали в стаите, картините по стените — никога не беше виждала нещо подобно. Беше виждала картини на светци и ангели, на Агнеца Господен в църквата във Вайтнау, но не и нещо подобно. Природни пейзажи бяха пресъздадени с най-необичайни цветове, имаше и картини и скулптури на жени, които бяха само леко покрити с тоги или напълно голи. И митични същества като описаните в книгите, които заемаха от библиотеката.
В музикалния салон имаше пиано, блестящо и фино излъскано — тя самата го беше полирала — но нямаше кой да свири на него. Нямаше приеми, нито забавления за важни гости, за които Кати разказваше в писмата си. На малкото вечери през тези първи седмици присъстваха само счетоводителят или банкерът на господин Флайшман, и те бяха много скромни и делови. Кати й каза, че това е заради болестта на господарката, но тя била сигурна, че госпожата скоро ще оздравее и отново ще има вечери и приеми.
За цяла седмица Хана почти не видя господин Флайшман, който ставаше рано, за да отиде в галерията, и се връщаше късно. Той беше едър човек с тъмна къдрава коса и говореше бавно и някак замислено. Гласът му бе тъмновиолетово син, като алпийска тинтява.
Хана не беше виждала господарката на къщата. Тя не почистваше нейната стая, тя беше следващата по коридора след стаята на господин Флайшман, която почистваше с малък уред с колелца и въртяща се четка, много по-удобен от метлата, която използваха у дома.