Лекарят беше слаб, бъбрив човечец, възприел духовита поза на неудачник. Върховете на пръстите му жълтееха от контрабандните цигари. Предпочиташе „Кемъл“, но сега на черната борса можеше да се намери само „Честърфийлд“. „Кемъл“ бяха по-остри. Не беше виждал тук цигара с филтър. Той и жена му бяха от десет години в тропиците — Британска Гвиана, Тринидад, Барбадос, сега на този остров. Имаше някакви неясни проекти след време да отиде в Америка, където щял да направи състояние, а на стари години да се установи в някое йоркширско село. Този ден бе отишъл в Сен Мартен.
— Как е сега в Америка? — попита жената на лекаря, като усърдно триеше пясъка от коленете си. — Полагат ли се грижи за негрите?
— В какъв смисъл? — не разбра Ив.
— При добри условия ли живеят?
— Не съвсем — побърза да каже Ралф, защото усети, че ще е по-добре да отговори той, а не Ив. — Някъде по-добре, другаде по-зле. В южните щати естествено има явна дискриминация. На север повечето живеят в бордеи, но поне имат всички законни права.
— О, боже — рече жената на лекаря. — Това е проблем, нали?
По лицето на Ив, която разглеждаше една мида, пробягна слънчево зайче.
— Чий проблем? — попита тя. Беше завършила един от тези девически колежи, където за отговорничка на курса избират само момиче от цветнокожите малцинства или пък някое, което е инвалид. При новините от Южна Африка гласът й се разтреперваше гневно и тя бе в защита на всекиго, който според нея олицетворяваше потиснат народ. Не й бе минавало през ум, че подобно автоматично съчувствие е само по себе си снизходително. С английска кръв, в която навремето се бяха влели аристократични френски и руски примеси, Ив не удостояваше онеправданите дори с честта да се страхува от тях.
Жената на лекаря пак зарея поглед към хоризонта и Ралф се запита дали пък не бяха се отнесли грубо с нея. В изострения й профил имаше надменност. Но тъй като бе домакиня, тя реши да отстъпи и се помъчи да поднови разговора. Извърна глава към тях и като заслони бързо очи с длан, оголи наниз бели зъби в насилена усмивка.
— Ами в училищата? — попита тя. — Могат ли да ходят във вашите училища?
— Естествено — отвърна незабавно Ралф, като същевременно осъзна, че за нея съвсем не е толкова естествено. Тя не знаеше нищо за неговата страна. Почувствува се по-уверен, след като прецени нейната неосведоменост и стъпи на здрава информационна почва. — Никой не ги спира да учат. В южните щати са в отделни училища, но в северните, в западните и тъй нататък не съществува такъв проблем. — Той присви рамене, усетил зад гърба си неодобрението на Ив при споменаването на думата „проблем“.
— Но ще пуснете ли вашите деца в едно училище с тях? — Луничките се сбраха под присвитите й очи, вглъбени в спорния въпрос.
— Разбира се. Боже мой, защо не? — Почувствува облекчение от това, че е изяснил нещата и е приключил с темата. Надяваше се, че жената на лекаря няма да се откаже скоро от този разговор.
Тя въздъхна.
— Вие в Америка живеете с тоя проблем от толкова време. В Англия чак сега започват да осъзнават сериозността му. Черните непрестанно се изсипват в Лондон.
Една вълна, тласната от следващата, се плъзна толкова навътре по наклонения бряг, че близна нозете им и ги постресна. В един миг глезените им заблестяха под къдравите струйки, които бързо се оттекоха.
— Говорите за тях така, сякаш те сами са поискали да ги превърнат в роби и да ги доведат тук — изрече бавно Ив.
— Мамо, виж! Мамо, виж! — зачу се от разстояние гласът на Кейт, сподирен от бебешките възклици на Лари. Мъничките телца се поклащаха, надвесени над някакъв тъмен предмет в крачката им, а между храстите вече надничаха забрадена старица и млад разгърден моряк, любопитни да видят какво бе развълнувало тия чудати деца. Ив се надигна и тъй че Ралф да я забележи, отправи към жената на лекаря недоумяващ, възмутен поглед, сякаш тялото й бе зловонно водорасло, изхвърлено върху чистите пясъци на собственото й съзнание.
Щом Ив се запъти към децата, жената на лекаря каза:
— Вече започва да добива чудесен тен, нали?
— Да, тя винаги почернява хубаво. Има френска жилка.
След като Ив се отдалечи дотолкова, че да не ги чува, Ралф легна и се зарови в пясъка. Посредничеството между двете жени бе наложило изтощително безпристрастие. Приготви се да слуша търпеливо. Знаеше, че жената на лекаря ще развърже езика си. Присъствието на друга бяла кралица я потискаше, засенчваше я.