— Къде си отраснал? — питам аз.
— Преди Бостън ли?
— Да.
— В Сан Франциско. Родителите ми са ме взели оттам.
Съпротивлявам се на порива да го докосна. Вместо това взимам телефона от ръката му, оставям го на масата.
— Тя ме намери веднъж — продължава той — когато бях на дванайсет. Откри ни в Бостън. Появи се вкъщи и попита татко дали може да ме види. Той каза не.
— Значи, не си могъл да говориш с нея.
— Не. — Той прави пауза, вдишва дълбоко, очите му блестят. — Родителите ми бяха бесни. Казаха ми, че ако някога отново се опита да ме види… трябва да им кажа.
Кимам. Облягам се назад. Той вече говори свободно.
— И после се преместихме тук.
— Но баща ти си е изгубил работата.
— Да. — Разтревожен.
— Защо стана така?
Той се върти притеснено.
— Нещо с жената на началника му. Не знам. Имаше много разправии за това.
Всичко това е много загадъчно. Алекс злорадстваше. Сега разбирам. Малка афера. Нищо особено. Чудя се дали си е струвало.
— Веднага след като се преместихме тук, мама се върна в Бостън да уреди някакви неща. И да се махне от татко, мисля аз. После и той замина при нея. Оставиха ме сам, само за през нощта. Те и преди са го правили. И тогава тя се появи.
— Родната ти майка?
— Да.
— Как се казва?
Той подсмърча. Обърсва си носа.
— Кати.
— И дойде у вас?
— Ъхъ — отново подсмърча.
— Кога точно дойде?
— Не си спомням — поклаща глава, — не, чакай, беше на Хелоуин.
Нощта, в която я срещнах.
— Каза ми, че вече е… „чиста“ — казва той. Думата се отронва като мокър парцал. — Че вече не взима наркотици.
Кимам.
— Каза, че прочела за трансфера на баща ми в интернет и открила, че се преместваме в Ню Йорк. И ни последвала тук. И тъкмо изчаквала да реши какво да прави, когато родителите ми заминаха за Бостън. — Той се спира, почесва едната си ръка с другата.
— И какво стана после?
— После… — сега очите му са затворени. — После тя дойде вкъщи.
— И ти говори с нея?
— Да. Пуснах я да влезе.
— И това стана на Хелоуин?
— Да. През деня.
— Аз я срещнах същия следобед — казвам аз.
Той клати глава с поглед в скута си.
— Тя отиде да вземе един фотоалбум от хотела си. Искаше да ми покаже някои стари снимки. Като съм бил бебе и по-късно. И тогава те е видяла, на връщане към къщи.
Мисля за ръката й през кръста ми, за косата й покрай бузата ми.
— Но тя ми се представи като твоя майка. Като… Джейн Ръсел.
Той кима отново:
— Ти си знаел за това?
— Да.
— Защо? Защо ще ми каже, че е някой друг?
Накрая той ме поглежда:
— Тя каза, че не го е казала. Каза, че ти си я нарекла с името на мама и тя не е могла да измисли достатъчно бързо друго обяснение. Тя въобще не биваше да е тук, нали разбираш. — Пауза. Отново се дращи по ръката. — Освен това мисля, че й харесваше да се прави… нали разбираш, че е майка ми.
Трясък от гръмотевица, все едно че небето се разцепва. И двамата се стряскаме.
След миг аз пак го притискам:
— Какво стана след това? След като тя ми помогна.
Той насочва поглед към пръстите си.
— Тя се върна в къщата и още говорихме. За това какъв съм бил като бебе. Какво е правила, след като се е отказала от мен. Показа ми снимки.
— И после?
— После си тръгна.
— Обратно в хотела ли се върна?
Той отново върти глава, този път бавно.
— Къде е отишла?
— Такова… аз тогава не го знаех.
Стомахът ми се свива.
— Къде е отишла?
Той пак поглежда към мен:
— Дошла е тука.
Часовникът тиктака.
— Какво искаш да кажеш?
— Срещнала се е с оня мъж, дето живее долу. Или преди живееше долу.
Облещвам се.
— Дейвид?
Кимване.
Мисля за сутринта след Хелоуин как чух тръбите да гъргорят, докато с Дейвид оглеждахме умрелия плъх. Мисля за обицата на нощното му шкафче. Принадлежи на една дама, която се казва Катрин. Кати.
— Била е в сутерена ми — казвам аз.
— Аз го разбрах след това — настоява той.
— Докога е била тук?
— Докато… — гласът му се свива в гърлото.
— Докато какво?
Той мачка пръсти.
— Тя дойде в деня след Хелоуин и говорихме малко, и аз й казах, че ще кажа на родителите ми, че искам да се виждам с нея официално, така да се каже. Защото съм почти на седемнайсет и когато стана на осемнайсет, мога да правя каквото си искам. Затова на следващия ден се обадих на мама и татко и им казах. Баща ми избухна — продължава той — мама беше бясна, но той направо озверя. Върна се веднага и поиска да знае къде е и когато не му казах, той… — Сълза се търкулва по бузата му.