Отново хвърлям поглед към часовника. Шахът може да почака заради една седемдесетгодишна баба от Монтана.
Ситният текст в долния край на екрана вече сигнализира, че БабаЛизи в момента ми пише. Изчаквам малко, после още малко; или съчинява дълго съобщение, или е старчески синдром. И двамата ми родители имаха навика да удрят клавишите с показалеца си, като фламинго, което си проправя път през плитчините; отнемаше им половин минута само да напишат здрасти.
БабаЛизи: Привет, хей, вие там!
Сърдечна. Преди да мога да отговоря:
БабаЛизи: ДискоМики ми даде вашето име. Имам отчаяна нужда от съвет.
БабаЛизи: И от малко шоколад, но това е друга работа…
Успявам да вмъкна една дума по средата.
докторътетук: Привет и на теб! Нова ли си в този форум?
БабаЛизи: Да, нова съм!
докторътетук: Надявам се, че ДискоМики те е посрещнал добре?
БабаЛизи: Да, много добре!
докторътетук: С какво мога да ти помогна?
БабаЛизи: Не мисля, че ще можеш да ми помогнеш за шоколада!
Притеснена ли е, или превъзбудена? Изчаквам я.
БабаЛизи: Работата е там…
БабаЛизи: И не искам да го кажа…
Биене на барабани…
БабаЛизи: Но не съм в състояние да изляза от дома вече от един месец.
БабаЛизи: Та ето ТОВА ми е проблемът.
докторътетук: Много съжалявам да го чуя. Може ли да те наричам Лизи?
БабаЛизи: Разбира се.
БабаЛизи: А живея в Монтана. На първо място съм баба, на второ — учителка по рисуване!
Ще стигнем до всичко това по-късно, но сега:
докторътетук: Лизи, случи ли ти се нещо особено преди месец?
Пауза.
БабаЛизи: Почина мъжът ми.
докторътетук: Разбирам. Как се казваше мъжът ти?
БабаЛизи: Ричард.
докторътетук: Съчувствам ти за тази загуба, Лизи. Баща, ми се казваше Ричард.
БабаЛизи: Баща ти починал ли е?
докторътетук: Майка ми и баща ми, и двамата починаха преди четири години. Тя от рак, а той получи удар пет месеца по-късно. Винаги съм вярвала, че някои от най-свестните хора носят името Ричард.
БабаЛизи: Също и Никсън!!!
Добре. Правим връзка.
докторътетук: Колко дълго бяхте женени?
БабаЛизи: ЧЕТИРЕСЕТ и седем години.
БабаЛизи: Запознахме се на работата. ЛЮБОВ ОТ ПРЪВ ПОГЛЕД МЕЖДУ ДРУГОТО!
БабаЛизи: Той преподаваше химия. Аз — рисуване. Противоположностите се привличат!
докторътетук: Това е забележително! Имате ли деца?
БабаЛизи: Имам двама сина и трима внуци.
БабаЛизи: Синовете ми са доста симпатични, но внуците са истински красавци!
докторътетук: Много момчета има около теб.
БабаЛизи: На мен ли го казваш!
БабаЛизи: Какво ли не съм видяла!
БабаЛизи: Какво ли не съм помирисала!
Отбелязвам тона й — оживен и подчертано приповдигнат; езика — непосредствен, но уверен, и точната пунктуация, редките грешки. Тя е интелигентна, общителна. Също така старателна — изписва цифрите и думите без съкращения, макар че това може да е следствие от възрастта. Каквото и да е, тя е възрастен човек, с когото ще мога да работя.
БабаЛизи: Ти МОМЧЕ ли си между другото?
БабаЛизи: Нищо, ако си, просто и момичетата могат да бъдат доктори! Дори и тук, в Монтана!
Усмихвам се. Харесвам я.
докторътетук: Аз наистина съм жена доктор.
БабаЛизи: Браво! Имаме нужда от повече като теб!
докторътетук: Кажи ми, Лизи, какво се случи, откакто Ричард почина?
Тя започва да разказва и още как. Казва ми как на връщане от погребението била толкова уплашена, че не могла да пусне опечалените да прекрачат прага на дома й; казва ми как през следващите дни имала чувството, че това, което е отвън, се мъчи да влезе в къщата й и затова пуснала щорите и дръпнала пердетата; разказва ми за синовете си, които живеят далеч на югоизток, за тяхната обърканост, за техните тревоги.
БабаЛизи: Трябва да ти кажа, шегата настрана, но всичко това наистина много ме разстройва.
Време е да запретна ръкави.
докторътетук: Естествено е. Мисля, че това, което става, е, че смъртта на Ричард фундаментално е променила твоя свят, но светът отвън продължава да се движи и без него. И е много трудно това да се разбере и приеме.