Чакам отговор. Нищо.
докторътетук: Спомена, че си запазила всички вещи на Ричард, и аз го разбирам. Но те моля да си помислиш дали това е добре за теб.
Тишина в ефира.
Веднага след това:
БабаЛизи: Толкова съм благодарна, че те намерих. Наистина истински.
БабаЛизи: Това го чух от внуците. А те са го чули от „Шрек“. Наистина истински.
Баба Лизи: Може ли пак да поговоря с теб, скоро, надявам се?
Докторътетук: Може, наистина истински!
Не се сдържам да не й го кажа.
БабаЛизи: Наистина истински съм благодарна на Диско-Мики, че ме свърза с теб. Ти си сладур.
Докторътетук: Удоволствието е мое.
Изчаквам я да се изключи, но тя продължава да пише.
БабаЛизи: Сега се сещам, дори не ти знам името!
Колебая се. Не съм казвала името си на никого в Агората, дори и на Сали. Не искам никой да ме открие, да свърже името с професията ми, да разбере коя съм, да ме разкрие; но нещо в разказа на Лизи докосна сърцето ми: тази възрастна вдовица, самотна и печална, която се опитва да си вдъхне смелост пред ужаса от огромното синьо небе. Може да се шегува до утре, но е закотвена у дома и това е ужасяващо.
Докторътетук: Аз съм Анна.
Готвя се да изляза от чата, когато едно последно съобщение светва на екрана.
БабаЛизи: Благодаря ти, Анна.
БабаЛизи напусна чата.
Усещам как кръвта ми се забързва. Помогнах на някого. Направих връзка. Просто направи връзка. Къде ли съм чула това изречение?
Заслужавам едно питие.
Четиринайсет
Препъвайки се надолу към кухнята, завъртам глава, разкършвам врат, чувам как кокалите ми пукат. Нещо там горе привлича погледа ми: от мрачния свод на тавана, три етажа над мен, ме зяпа тъмно петно — от капака към покрива е, предполагам, точно между капака и капандурата.
Чукам на вратата на Дейвид, след малко тя се отваря; той е бос, с избеляла тениска и смъкнати джинси. Току-що съм го събудила, давам си сметка.
— Извинявай — му казвам — сигурно си си легнал?
— Не.
Легнал си беше.
— Може ли да видиш нещо горе? Мисля, че има теч на тавана.
Тръгваме към последния етаж, покрай кабинета ми, покрай спалнята, стигаме до площадката между стаята на Оливия и резервната стая.
— Голяма капандура — казва Дейвид.
Не разбирам дали е комплимент.
— Така я заварихме, оригинална е — казвам, колкото да кажа нещо.
— Овална.
— Да.
— Не съм виждал много такива.
— Овални?
Но разговорът е приключил. Той разглежда петното.
— Това е мухъл — казва той приглушено, като лекар, който внимателно съобщава новината на пациента.
— Не може ли просто да го изчеткаме?
— Това няма да оправи положението.
— А какво ще го оправи?
Той въздиша.
— Първо трябва да проверя покрива. — Той се пресяга за веригата на капака и я дърпа. Капакът се отваря с трясък; към нас със скърцане се спуска стълба; нахлува слънчева светлина. Отстъпвам настрани, извън светлината. В края на краищата може и да съм вампир.
Дейвид издърпва стълбата до долу, докато се опира в пода. Гледам го как се изкачва по стъпалата, джинсите, опнати на задника; после изчезва.
— Виждаш ли нещо — подвиквам отдолу.
Няма отговор.
— Дейвид?
Чувам издрънчаване. Водна струя блясва като огледало под слънчевите лъчи и се изсипва на площадката.
— Извинявай — казва Дейвид, — това беше лейката.
— Няма нищо. Какво виждаш?
Пауза, след това гласът на Дейвид, почти възхитен:
— Тук е истинска джунгла.
Идеята беше на Ед преди четири години, когато майка ми почина. „Имаш нужда от занимание, от някакъв проект“ — реши той. И така превърнахме покрива в градина — цветни тумби, зеленчукова леха, няколко реда дървени сандъчета. В средата, централната фигура, която брокерът наричаше piece de resistance[16], беше дървената решетка на перголата[17], два метра широка, четири метра дълга, обрасла с дебели листа през пролетта и лятото, истински сенчест тунел. Когато по-късно баща ми получи удар, Ед сложи възпоменателно пейка в тунела. Ad astra per aspera[18] беше изписано на табелката. През препятствия към звездите. Обичах да седя на пейката в пролетните и летните вечери с книга и чаша в ръка.
16
*
17
** Пергола (от италиански pergola), е градински елемент, проста конструкция или арка с рамка, покрита с катерливи или пълзящи растения. — Бел. ред.
18
***