Напоследък почти не бях се сещала за градината на покрива. Сигурно всичко е подивяло.
— Напълно е обрасла — потвърди Дейвид — като гора.
Да беше слязъл вече.
— Май има нещо като пергола? — казва той. — С брезент ли е покрита?
Покривахме перголата всяка есен. Нищо не казвам; току-що си го спомних.
— Тук горе трябва да внимаваш. Да не стъпиш на капандурата.
— Нямам никакво намерение да се качвам горе — припомням му аз.
Стъклото подрънква, когато Дейвид го почуква с обувката си.
— Хлабаво е. Ако няколко клона паднат върху него, ще повлече цялата рамка надолу. — Минава още минута. — Доста е невероятно. Искаш ли да направя снимка?
— Не. Благодаря. Какво ще правим с влагата.
Единият му крак се спуска към първото стъпало, после другият, слиза.
— Трябва ни специалист. — Той стига до площадката, прибира стълбата обратно. — Покривът трябва да се изолира. Но мога да изчегъртам и да замажа петното от мухъла. — Затваря капака на тавана. — Ще шпакловам мястото. После ще го покрия с водоустойчив лак и отгоре ще сложа един латекс.
— Имаш ли материали?
— Ще купя лака и латекса. Много ще помогне, ако тук се проветри.
Застивам.
— Какво имаш предвид?
— Да се отворят някои прозорци. Няма нужда да са на този етаж.
— Не мога да отварям прозорци. Никъде.
Той свива рамене.
— Щеше да помогне.
Обръщам се и тръгвам надолу по стълбите. Той ме следва.
Слизаме в пълно мълчание.
— Благодаря, че изчисти вратата отвън — казвам, колкото да кажа нещо, когато спираме край плота в кухнята.
— Кой я изцапа?
— Някакви хлапета.
— Познаваш ли ги?
— Не. — Спирам се. — Защо питаш? Може ли да ги посплашиш?
Той примигва. Аз продължавам.
— Надявам се, че се чувстваш добре долу? — От два месеца е тук, откакто д-р Филдинг ме посъветва, че един наемател ще ми бъде от полза: да изхвърля боклука, да изпълнява поръчки, да помага за общата поддръжка и т. н., всичко това срещу по-нисък наем. Дейвид отговори пръв на моята обява в airbnb[19]; спомням си, че имейлът му ми се стори кратък, дори рязък, докато не го срещнах и разбрах, че в имейла направо е бил приказлив. Тъкмо се беше преместил от Бостън, опитен общ работник, 7000 долара в банката. Разбрахме се за наема още същия следобед.
— Да. — Той поглежда нагоре, към тавана, където след затварянето на капака отново е сумрачно. — Има ли причина да държиш толкова тъмно? Медицинска причина, искам да кажа?
Усещам, че се изчервявам.
— Много хора в моето… — коя е правилната дума? — …състояние се чувстват твърде незащитени, ако светлината е много силна. — Посочвам прозорците. — Пък и в тази къща има достатъчно естествена светлина.
Дейвид обмисля казаното, клати глава.
— Имаш ли достатъчно светлина долу? — го питам.
— Имам.
Сега аз кимам с глава.
— Кажи ми, ако намериш още някой от чертежите на Ед долу. Аз ги събирам.
Чувам хлопването на вратичката на Пънч, виждам го да се вмъква в кухнята.
— Наистина оценявам всичко, което правиш за мен — продължавам аз, макар и със закъснение, защото виждам, че е на път да си тръгне. — С… боклука, домакинските неща и всичко останало… Направо си моят ангел спасител — добавям смутено.
— Няма нищо.
— Ако нямаш нищо против, извикай някой да се погрижи за тавана.
— Добре.
Пънч скача върху плота между нас, от устата му пада нещо. Поглеждам го.
Умрял плъх.
Дръпвам се назад. Забелязвам със задоволство, че и Дейвид се отдръпва. Малък плъх, с мазна козина и черна като червей опашка; тялото му е смачкано.
Пънч ни гледа гордо.
— Не — скарвам му се аз. Той вирва глава.
— Добре го е подредил — казва Дейвид.
Разглеждам плъха.
— Това ти ли го направи — питам Пънч, преди да се усетя, че разпитвам котарак. Пънч се огъва като пружина, с един гигантски скок се мята настрани.
— Гледай го ти! — казва Дейвид смаян. Поглеждам, Пънч се е навел напред, готов да скочи от другата страна на плота, очите му блестят.
— Дали да не го закопаем някъде — поглеждам Дейвид — не искам да гние в кофата за боклук.
Дейвид си прочиства гърлото си.
— Утре е вторник — казва той. Утре събират боклука. Сега ще го изнеса. Имаш ли вестник?
— Кой чете вестници? — Прозвуча по-рязко, отколкото исках. Продължавам бързо: — Имам найлонов плик.
Изваждам един от чекмеджето. Дейвид протяга ръка, но аз и сама мога да свърша тази работа. Обръщам плика наопаки, пъхам ръката си вътре, предпазливо сграбчвам трупа. Лека тръпка минава през тялото ми.
19
* Сайт, където се обявяват или наемат стаи и къщи под наем обикновено с цел туризъм. — Бел. прев.