— Точно като в „Мъртво вълнение“ — казва Джейн.
Отпивам глътка вино.
— Мисля, че в „Мъртво вълнение“ бяха в Тихия океан.
— Да, но като изключим това, е също като в „Мъртво вълнение“.
— Освен това те тръгнаха с яхтата, за да се оправят от катастрофата, която бяха преживели.
— Окей, така е.
— И после взеха на борда един психопат, който се опита да ги убие.
— Ще ме оставиш ли да си направя сравнението, или не?
Докато тя се мръщи над шахматната дъска, аз ровя из хладилника за един „Тоблерон“, нарязвам го на парчета с кухненския нож. Седим на масата и премляскваме. Шоколад за вечеря. Също като Оливия.
По-късно:
— Имаш ли много посетители? — Тя поглажда топа си и го плъзга по дъската.
Въртя глава, вдигам брадичка, за да преглътна виното.
— Нямам. Само ти и сина ти.
— Защо така?
— Не знам. Родителите ми починаха, аз работех твърде много, за да имам повече приятели.
— Нямаш ли някой от работата?
Мисля си за Уесли.
— Само двама държахме кабинета — казвам аз. — Той сега работи двойно повече, за да не му остава време за друго.
Тя ме поглежда.
— Това е доста тъжно.
— На мен ли го казваш.
— Имаш ли поне телефон?
Соча стационарния, скрит в ъгъла на кухненския плот, и се потупвам по джоба.
— Стар, древен айфон, но още работи. В случай че се обади моят психиатър. Или някой друг. Наемателят ми.
— Твоят готин наемател.
— Да, моят готин наемател. — Отпивам глътка. Вземам й царицата.
— Това вече е жестоко. — Тя изтупва пепелта от цигарата, отронила се върху масата, и се разсмива с пълен глас.
След втората игра ми казва, че иска да разгледа къщата. Поколебавам се само за миг; последният човек, който обиколи всичките етажи, беше Дейвид, а преди това… Дори не мога да си спомня. Вина се е качвала само до първия етаж; д-р Филдинг е ограничен до библиотеката. Самата идея ми се струва доста интимна, все едно се готвя да поведа нов любовник към спалнята.
Съгласявам се все пак и я съпровождам от стая в стая, от етаж на етаж. Червената тоалетна: „Все едно че съм затворена в артерия“. Библиотеката: „Толкова книги! Всичките ли си ги прочела?“. Въртя глава. „Поне една прочела ли си?“ Засмивам се.
Стаята на Оливия: „Не е ли малко малка?“. Много е малка. Трябва й стая, в която да може да порасне, като стаята на Итън. Моят кабинет, от друга страна: „Ох и ах — казва Джейн. — Едно момиче може да свърши много работа в такова място.“
— Може би, но сега главно играя шах и говоря с други като мен. Ако това може да се нарече работа.
— Виж. — Тя поставя чашата си на перваза, пъхва ръце в задните си джобове. Накланя се към прозореца. — Ето я къщата — казва тя, взирайки се в собствения си дом, гласът й става нисък, почти хрипкав.
През цялото време беше толкова весела, закачлива, че като гледам как става сериозна, леко трепвам като от скърцането на игла по стъкло.
— Ето я къщата — съгласявам се.
— Хубава е, нали? Бива си го мястото.
— Така е.
Тя се взира още малко навън. После се връщаме в кухнята.
След още известно време:
— Налага ли ти се да го ползваш често? — пита Джейн, крачейки из стаята, докато обмислям следващия си ход. Слънцето бързо се спуска над къщите; с този жълт пуловер, в крехката светлина, тя изглежда като дух, който се носи из дома ми.
Тя сочи към чадъра, облегнала се като пияница на стената.
— По-често, отколкото предполагаш — отвръщам аз. Поклащам се на стола и й описвам „градинската“ терапия на д-р Филдинг, несигурния ми поход през прага, надолу по стъпалата, скрита зад найлоновия купол, който ме предпазва от унищожение, от прозрачния въздух, от поривистия вятър.
— Интересно — казва Джейн.
— По-точно — нелепо.
— Помага ли ти поне?
Свивам рамене.
— Донякъде.
— Е — казва тя, като потупва дръжката на чадъра, както се потупва куче по главата, — на добър час.
— Хей, кога ти е рожденият ден?
— Искаш да ми купиш нещо ли?
— Много бързаш.
— Всъщност е съвсем наскоро — казвам аз.
— Моят също.
— На 11 ноември.
Тя хлъцва.
— И аз съм на 11.
— Шегуваш се.
— Не се шегувам. Единайсетият ден на единайсетия месец.
Вдигам чаша.
— Да пием за единайсети-единайсети.
Пием.
— Имаш ли молив и хартия?
Вадя от чекмеджето и ги слагам пред нея.
— Седни тук — ми казва Джейн — и се направи на хубава. — Трепкам с мигли.