Тя започва да драска с молива върху листа с къси, бързи движения. Виждам как лицето ми започва да се оформя: дълбоки очи, меки скули, удължена челюст.
— Внимавай да уловиш обратната ми захапка — шегувам се аз, но тя ми шътка да мълча.
Скицира в продължение на три минути, като поднася на два пъти чашата към устните си.
— Voila[22] — казва тя и ми дава листа.
Изучавам го. Приликата е поразителна.
— Е, това е страхотен номер.
— Нали.
— Можеш ли да правиш и други?
— Искаш да кажеш портрети на други хора? Може да не е за вярване, но мога.
— Не, имам предвид — животни, пейзажи. От натура.
— Не знам. Най-вече се интересувам от хора. Също като теб. — Със замах тя полага подписа си в единия ъгъл. — Готово. Джейн Ръсел в оригинал.
Прибирам рисунката в едно чекмедже, там, където държа ленените покривки за гости. Иначе сигурно ще го залея с нещо.
— Гледай ти, колко са много. — Хапчетата са пръснати като скъпоценни камъни върху масичката за кафе. — Това за какво е?
— Кое по-точно?
— Розовото. Октагон. Не, шестогон.
— Казва се хексагон.
— Добре.
— Това е индерал. Бета-блокер.
Тя присвива очи.
— Това е за сърдечен удар.
— Също и за панически атаки. Забавя пулса.
— А това за какво е? Бялото, кръгличкото?
— Арипипразол. Атипично антипсихотично.
— Звучи сериозно.
— Не само звучи, а е сериозно, в някои случаи. За мен е само добавка. Предпазва ме да не се побъркам. И ме кара да дебелея.
Тя клати глава.
— А това за какво е?
— Имипрамин. Тофранил. Срещу депресията. И срещу нощно напикаване.
— Напикаваш се нощем?
— Тази нощ може и да ми се случи — казвам, като отпивам от чашата.
— Ами това?
— Темазепам[23]. Приспивателно. То е за по-късно.
Тя поклаща глава.
— Разрешават ли някое от тези да се взима с алкохол? Преглъщам.
— Съвсем не.
Чак когато ги изгълтвам, се сещам, че тази сутрин вече ги бях изпила.
Джейн отмята глава назад, устата й е фонтан от тютюнев дим.
— Моля, само недей да казваш шахмат. — Разсмива се. — Егото ми няма да понесе три поредни загуби. Не забравяй, че не съм играла от години.
— Личи си — казвам й аз. — Тя се смее, пръхти, оголвайки пълен набор от сребърни пломби.
Разглеждам завоеванията си. Два топа, два офицера, цяла банда пешки. Джейн ми е взела една-единствена пешка и един самотен кон. Тя проследява погледа ми и катурва коня на една страна.
— Конят е ранен — казва тя, — викайте ветеринаря.
— Харесвам конете — казвам аз.
— Я гледай. Чудотворно оздравяване. — Тя изправя коня, погалва го по мраморната грива.
Усмихвам се, отпивам последната глътка от червеното. Тя ми долива. Вглеждам се в нея.
— И обиците ти също ми харесват.
Тя попипва едната, после другата — малко перлено съзвездие на всяко ухо.
— Подарък са ми от едно старо гадже — казва тя.
— Алистър няма ли нещо против да ги носиш?
Тя се замисля, след това се засмива.
— Съмнявам се, че знае. — Тя врътва с палец колелцето на запалката, пламъкът целува цигарата й.
— Не знае, че ги носиш, или не знае от кого са?
Джейн вдишва, изстрелва дима настрани.
— И двете. Той не е много лесен. — Тя изтръсква цигарата на ръба на купата. — Не ме разбирай погрешно, той е добър човек, добър баща. Но е твърде контролиращ.
— Защо е такъв?
— Д-р Фокс, да не би да ме анализирате? — пита ме тя. Гласът й е мек, но погледът е хладен.
— Ако въобще правя нещо, по-скоро анализирам мъжа ти.
Тя вдишва отново, мръщи се.
— Винаги е бил такъв. Не е много доверчив. Поне с мен не е.
— Защо?
— О, аз бях доста дива като млада — казва тя. — Без-път-на. Това е думата. Или поне това е неговата… на Алистър думата. Лоша среда. Лоши решения.
— Докато не срещна Алистър?
— Дори и след това. Трябваше ми малко време да се вкарам в ред. — Не й е отнело чак толкова дълго, мисля си аз. Като я гледам, била е на двайсет и малко, когато е станала майка.
Сега тя поклаща глава.
— Бях с един друг мъж за известно време.
— Кой?
Гримаса.
— Бях, в минало време. Не си заслужава да го споменавам. Всички сме правили грешки.
Не казвам нищо
— Това приключи, така или иначе. Но семейният ни живот е все още… — тя барабани с пръсти във въздуха — …предизвикателство. Да, това е думата.
— Le mot juste[24].
23
* Темазепам — приспивателно, химически сродно с диазепама. Известно е с търговското име ресторил. Използва се за лекуване на безсъние. — Бел. ред.