— По-кротко, лъвице.
И преди да успея да се спра:
— Щеше ми се да си тук.
Изненадана съм от себе си. Ед също, ако съдя по реакцията му. Пауза.
И тогава:
— Имаш нужда от още време — казва той.
Аз мълча.
— Докторите казват, че по-продължителен контакт няма да ти се отрази добре.
— Аз съм докторът, който го казва.
— Ти и останалите.
Нещо изпуква зад мен — в камината хвърчат искри. После пламъкът се укротява и продължава тихо да бумти.
— Защо не поканиш новите съседи на гости? — ме пита той.
Пресушавам чашата.
— Мисля, за днес стига толкова.
— Анна.
— Ед.
Почти чувам как диша.
— Съжалявам, че не сме при теб.
Почти чувам ударите на сърцето си.
— И аз също.
Пънч е слязъл след мен. Грабвам го с една ръка, оттегляме се в кухнята. Поставям телефона на плота. Още една чаша преди лягане.
Хващам бутилката за гърлото и се обръщам към прозореца, към трите призрака, които се движат из алеята, и вдигам тост в тяхна чест.
Вторник
26 октомври
Три
Миналата година по това време се готвехме да продаваме къщата, дори бяхме наели брокер; Оливия щеше да ходи на училище в центъра и Ед беше намерил къща на Ленъкс Хил, която щяхме да изтърбушим и преправим изцяло. „Ще се позабавляваме — уверяваше ме той. — Ще инсталирам биде специално за теб.“ Плеснах го по рамото. „Какво е това биде“ — попита Оливия.
После обаче той си тръгна и тя си тръгна с него. Затова снощи, като си спомних първото изречение от нашата мъртвородена обява, ме заболя сърцето: ЗАБЕЛЕЖИТЕЛНА КЪЩА, XIX ВЕК, ВЪЗСТАНОВЕНА С ЛЮБОВ, БИЖУ В СЪРЦЕТО НА ХАРЛЕМ, ПРЕКРАСЕН СЕМЕЕН ДОМ! Забележителна и бижу — малко пресилено, бих казала. За Харлем няма спор, както и за XIX век (1884). Възстановена с любов — това мога лично да го потвърдя, и то с много пари. Прекрасен семеен дом — също вярно.
Това е моето царство и основните му територии:
Сутеренът: или мезонет според нашия брокер. Под нивото на улицата, с дървен под, собствен вход, кухня, баня, спалня, малък офис. Работното място на Ед в продължение на осем години — застиламе масата с чертежи, закачваше строителните документи по стените. В момента там имам наемател.
Дворът: наричат го градина, но е по-скоро двор, излиза се от първия етаж. Няколко варовикови плочи, пръснати из тревата, два неизползвани стола, в далечния ъгъл се е свил млад ясен, длъгнест и самотен, като тийнейджър, изоставен от приятелите си. От време на време ми се иска да го прегърна.
Първият етаж: приземен етаж според англичаните, или premiere etage според французите. (Не принадлежа към никоя от двете групи, но живях известно време в Оксфорд, между другото — в мезонет, докато учех за специалност, а през юли започнах да уча le francais онлайн.) Кухнята — открит план, „елегантна“ (пак според брокера), задната врата води към двора, а страничната към обществената градина край къщата. Подът е застлан с дъски от бяла бреза, сега покрити с петна от мерло. Антрето и до него тоалетната за гости — наричам я червената стая. „Доматено червено“ по каталога на Бенджамин Мур[4]. Дневната, с диван, малка масичка, персийски килим, който все още е като кадифе под краката.
Вторият етаж: библиотеката (на Ед; претъпкани рафтове, книги с пречупени гърбове и разменени подвързии, наредени гъсто като зъби). Моят кабинет (сдържан, просторен, компютър МАК, кацнал върху бюрото от ИКЕА — това е полето на шахматните битки, които водя онлайн). Втора тоалетна, тази е в синьо, или „Син екстаз“, пак по каталога, твърде амбициозно име за стая с клозет. И много дълбок килер, който мога да превърна в тъмна стая, ако някога сменя дигиталната камера с лента. Мисля обаче, че постепенно загубвам интерес.
Третият, етаж: нашата (моята?) спалня и баня. Тази година голяма част от времето си прекарах в леглото. Матракът е със специална система, наглася се от двете страни. Ед програмира неговата да е мека като пух, моята е твърда. „Спиш на тухли“ — ми каза той веднъж, като барабанеше с пръсти по чаршафа. „Ти пък спиш на облак.“ — му отвърнах. Тогава той ме целуна бавно и продължително.
След като си тръгнаха, през онези мрачни и празни месеци, когато почти не можех да се измъкна от леглото, се търкалях бавно като разливаща се вълна от единия край на матрака до другия, усуквах завивките около себе си и после се развивах отново.
4
* Бенджамин Мур — производител на скъпи бои, лакове и оцветители за вътрешно обзавеждане. — Бел. прев.