Соча покрай нея.
— Този прозорец.
Норели проследява пръста ми. Очите й са без блясък, безизразни и тъмни; виждам я как обгръща с поглед къщата на Ръселови от ляво на дясно, сякаш чете книга.
— Видяхте ли кой наръга съседката ви? — Продължава да гледа навън.
— Не, но я видях как кърви и също видях нещо, забито в гърдите й.
— Какво имаше в гърдите?
Аз се въртя на стола.
— Нещо лъскаво. — Има ли значение?
— Нещо лъскаво?
Кимам.
Норели също кима; обръща се, поглежда ме, после поглежда през мен, към дневната.
— Кой е бил снощи тук с вас?
— Никой.
— Значи всичко това на масата е ваше?
Въртя се отново.
— Да.
— Окей, д-р Фокс. — Но сега гледа към Литъл. — Аз ще…
— Жена му… — започвам аз и вдигам ръка, докато Алистър се приближава към нас.
— Един момент. — Норели прави крачка напред, слага телефона на масата пред мен. — Ще ви пусна обаждането на 911, което сте направили снощи в десет и трийсет и три.
— Неговата жена…
— Мисля, че ще отговори на много от въпросите ни. — Тя докосва екрана с дългия си пръст и глас от високоговорителя загърмява с всичка сила в ушите ми: „911, какъв… — Норели търси иконката за звука на екрана, намалява го. — …е спешният случай?“ Писък. „Тя беше… наръгана. Боже мой, помогнете й.“ Това съм аз, знам — моите думи, във всеки случай, но не и моят глас; звуча забавено, фъфля.
„Госпожо, успокойте се.“ — Този провлачен акцент. Дори сега ме вбесява. — „Какъв е е адресът?“
Поглеждам към Алистър, към Литъл. Те гледат телефона на Норели.
Норели гледа мен.
„И вие видяхте как съседката ви беше наръгана?“
,Да. Помощ. Тя кърви.“ — Трепвам. Почти незабележимо.
„Какво казвате?
„Казах помощ“. — Кашлица, влажна, слюнчеста. Близо до сълзи.
„Колата е на път, госпожо. Моля да се успокоите. Бихте ли ми казали името си?“
„Анна Фокс.“
„Добре, Анна. Как е името на съседката ви?“
„Джейн Ръсел. Боже мой.“ — Задавяне.
„С нея ли сте в момента?“
„Не. Тя е отсреща… тя е в къщата от другата страна на градината.“
Усещам погледа на Алистър върху себе си. И аз го поглеждам, с равен поглед.
„Анна, вие ли наръгахте съседката си?“
Пауза.
— „Какво?“
„Вие ли наръгахте съседката си?“
„Не“
Сега и Литъл ме наблюдава. И тримата заедно гледат към мен. Аз се навеждам, поглеждам мобилния на Норели. Екранът потъмнява, но гласовете продължават.
„Добре.“
„Гледах през прозореца и видях как я намушкаха.“
„Добре. Знаете ли кой я намушка?“.
Отново пауза, по-дълга.
„Госпожо, знаете ли кой…“
Хриптене и тропот. Изпуснатият телефон. Горе, на килима в кабинета… там трябва да е и сега, като изоставено тяло.
„Госпожо?“
Мълчание.
Извивам врат, поглеждам Литъл. Той вече не ме гледа.
Норели се навежда над масата, прекарва пръст по екрана.
— Диспечерът е останал на телефона шест минути, докато екипът е потвърдил, че е пристигнал на мястото.
Мястото. И какво са намерили на мястото? Какво е станало с Джейн?
— Не разбирам. — Изведнъж се чувствам изтощена. Напълно изпразнена. Бавно обхождам с поглед кухнята, приборите, щръкнали в миялната, счупените бутилки в контейнера. — Какво е станало със…
— Нищо не е станало, д-р Фокс — казва меко Литъл. — Нищо не е станало с никого.
Аз го поглеждам.
— Какво искате да кажете?
Той подръпва панталона си на бедрата, прикляка до мен.
— Мисля, че е това хубаво мерло, което сте изпили, и с лекарствата, които вземате, и филма, който сте гледали, може би малко сте се превъзбудили и сте видели нещо, което не е било там.
Аз се взирам в него.
Той примигва срещу мен.
— Вие мислите, че съм си го въобразила? — Гласът ми е писклив.
Върти огромната си глава:
— Не, госпожо, мисля, че просто сте били превъзбудена и представите ви малко са се пообъркали.
Устата ми зяпва.
— Лекарствата ви имат ли странични ефекти? — притиска ме той.
— Имат — казвам аз — но…
— Халюцинации може би?
— Не знам. — Макар че знам, знам, че имат.
— Лекарката в болницата каза, че халюцинациите могат да бъдат страничен ефект от лекарствата, които взимате.
— Това не бяха халюцинации. Видях каквото видях. — Изправям се с труд. Котката се стрелва изпод стола, мушва се в дневната.
Литъл вдига ръка, отрудената му длан е широка и плоска.
— Вие току-що чухте телефонното обаждане. Говоренето ви е сериозно затруднено.