докторътетук: Да се надяваме, че дотогава ще можеш да излизаш. Така или иначе Мартин от църквата би могъл да ти помогне. Или децата от квартала. Дори и учениците ти. Не подценявай силата на 10 долара!
БабаЛизи: Добра идея.
БабаЛизи: Много ти благодаря, докторке. Чувствам се много по-добре.
Разреших проблема. Помогнах на пациента. Имам чувството, че сияя. Пийвам си от чашата.
После пак се връщаме на печеното, зайците, Бо и Уилям.
Светлина в салона на Ръселови. Надничам иззад екрана на лаптопа и виждам онази жена да влиза в стаята. Давам си сметка, че не съм мислила за нея повече от час. Разговорът ми с Лизи ми се отразява добре.
БабаЛизи: Уилям се върна от пазара. Дано ми е купил поничките, както го помолих!
БабаЛизи: Трябва да ида да го спра, преди да ги изяде.
докторътетук: Разбира се, върви!
БабаЛизи: Ти успя ли вече да излезеш навън, btw[33]
btw. Тя усвоява жаргона на интернет.
Разтварям пръсти, мърдам ги като ветрило над клавиатурата. Да, успях да изляза навън. Два пъти всъщност.
докторътетук: Още не, за съжаление.
Няма нужда да се впускам в подробности.
БабаЛизи: Надявам се, че скоро ще можеш…
докторътетук: Ще се надяваме заедно!
Та излиза от чата, аз пресушавам чашата. Оставям я на бюрото.
Оттласквам се от пода, завъртам се със стола, стените започват да кръжат около мен.
Ще допринасям за възстановяването и благополучието. Днес го направих.
Затварям очи. Помогнах на Лизи да се подготви за живота, помогнах й да живее малко по-пълноценно. Помогнах й да намери облекчение.
Ще поставям интересите на другите над своите собствени. Да, но и за мен беше от полза: повече от 90 минути Ръселови бяха прогонени от съзнанието ми. Алистър, онази жена, дори и Итън.
Дори и Джейн.
Столът спира да се върти. Като отварям очи, погледът ми се насочва през рамката на вратата, през площадката, към библиотеката на Ед.
И си мисля за това, което не казах на Лизи, за това, което не успях да й кажа.
Петдесет и три
Оливия отказа да се върне в стаята, така че Ед остана с нея, докато събирах багажа с разтуптяно сърце. Дотътрих чантите до лобито, където пламъците в камината тихо догаряха, и Мери прекара кредитната ми карта през машината. Тя ни пожела приятна вечер с абсурдно голяма усмивка и широко отворени очи.
Оливия се протегна към мен. Погледнах Ед; той понесе чантите, преметнал по една на всяко рамо. Стиснах топлата малка ръка на дъщеря си в моята.
Бяхме оставили колата в далечния край на паркинга, докато стигнем до нея, побеляхме от снега. Ед отвори багажника, набута чантите вътре, а аз почистих предното стъкло. Оливия се покатери на задната седалка и блъсна вратата след себе си.
С Ед стояхме там, от двете страни на колата, докато снегът се сипеше върху нас, между нас.
Видях, че устните му се мърдат.
— Какво има — попитах го.
— Ти ще караш — каза той, този път по-ясно.
Подкарах колата.
Излязох от паркинга, гумите изскърцаха по леда. Стъпих на пътя, снежинките се разбиваха върху стъклото. Качих се на магистралата, подкарах в нощта, през бялата стена.
Пълна тишина, само бръмченето на двигателя. До мен Ед се беше втренчил безизразно напред. Погледнах в огледалото. Оливия се беше сгушила в седалката, главата й се блъскаше в рамото, не спеше, но очите й бяха полузатворени.
Взимахме един голям завой — стиснах по-здраво кормилото.
И изведнъж до нас се отвори пропаст, онази дълбока урва, изкорубена от пръст. На лунната светлина дърветата на дъното й светеха като призраци. Снежинки, сребристи и тъмни, се спускаха в пропастта надолу, надолу, надолу, изгубени завинаги, моряци, погълнати от дълбините.
Отпуснах педала на газта.
В огледалото видях как Оливия наднича през стъклото. Лицето й беше мокро. Отново беше плакала, мълчаливо.
Сърцето ми се сви.
Телефонът ми иззвъня.
Две седмици преди това с Ед отидохме на едно парти в къщата от другата страна на градината у семейство Лорд: коледни коктейли, лъскави напитки и борови клончета. Семейство Такеда също бяха там, и семейство Грей (Васерман, както ни каза домакинът, не бяха отговорили на поканата). Един от порасналите вече синове на Лордови се появи с приятелката си. И колегите на Бърт от банката, цял легион. Къщата беше като военна зона, като минно поле, въздушни целувки на всяка крачка, изригвания от смях, потупвания по гърба, шумни като бомби.
33
* Съкращението btw обозначава английската фраза by the way, означаваща „между другото“. Използва се и в българската комуникация в чатове и интернет платформи. — Бел. ред.