— Преди четири седмици. Не, пет.
— Малко е странно — казвам аз — толкова се радвахме, че идва в Ню Йорк.
— Какво да ви кажа — казва Алекс и в гласа й чувам затопляне от събудения интерес: има клюки за споделяне. — Той замина за Ню Йорк, но не се трансферира. Беше толкова доволен, че ще остане във фирмата. Даже купиха къща и всичко останало.
— Наистина ли?
— Да, голяма къща в Харлем. Аз я намерих онлайн. След като претършувах интернет. — Възможно ли е мъж да говори с такова наслаждение зад гърба на другите? Може би Алекс е жена? Каква съм сексистка. — Но не знам какво се случи. Не знам да е отишъл и някъде другаде. Той може да ви каже повече от мен. — Подсмърчане. — Извинявам се. Простуда. Вие от къде го познавате?
— Алистър ли?
— Да.
— О, ние сме стари колеги.
— От „Дортмут“?
— Точно така. — Бях забравила този факт. — Да ви попитам, той… съжалявам, че го казвам по този начин, но той сам ли скочи, или му помогнаха?
— Не знам. Вие там трябва по-добре да знаете какво се е случило. Всичко беше толкова мистериозно.
— Ще го попитам.
— Тук всички много го харесваха — казва Алекс, — такъв добър човек. Не мога да повярвам, че са го уволнили или нещо подобно.
Издавам звук, който изразява симпатия.'
— Имам още един въпрос към вас, за жена му.
— Джейн — отново подсмърча.
— Никога не съм я виждала. Алистър не обича да смесва нещата. — звуча като психотерапевт. Надявам се, че Алекс не забелязва. — Бих искала да й взема малък подарък за добре дошли в Ню Йорк, но нямам представа как изглежда.
Подсмърчане.
— Мислех за шал, но не знам кои цветове ще й отиват. — Преглъщам. Говоря глупости. — Знам, че звучи глупаво.
— Всъщност — казва Алекс с нисък глас — и аз никога не съм я виждала.
Какво да се прави. Може би Алистър наистина не обича да смесва нещата. Много добър психолог съм.
— Той наистина абсолютно не смесва бизнеса с личния си живот! — продължава Алекс. — Това е точният израз.
— Знам го добре! — съгласявам се аз.
— Работих за него почти шест месеца и никога не видях Джейн. Само веднъж видях сина му.
— Итън.
— Мило момче. Малко е срамежлив. Виждали ли сте го?
— Да, преди години.
— Мило момче. Дойде веднъж, за да отидат заедно на мач на „Бруинс“.
— Значи, не можете да ми кажете нищо за Джейн? — припомням на Алекс.
— Не. О, искахте да знаете как изглежда, нали така?
— Да.
— Мисля, че има снимка в кабинета му.
— Снимка?
— Приготвих една кутия с неща за изпращане в Ню Йорк. Още е тук. Не знам какво да правя с нея — подсмърча и кашля. — Почакайте да проверя.
Чувам шума в слушалката, когато Алекс я оставя на масата — този път няма Шопен. Прехапвам устна, надзъртам през прозореца. Жената е в кухнята, наднича във фризера. За един налудничав миг си представям, че Джейн е натъпкана там, тялото й покрито със скреж, очите — бистри и заледени.
Почукване в слушалката.
— Намерих я, тук е пред мен — казва Алекс, — снимката имам предвид.
Дъхът ме спира.
— Тя има тъмна коса и светла кожа.
Изпускам въздуха. Те и двете са с тъмни коси и светла кожа, Джейн и лъжкинята. Това не помага. Но не мога да попитам за теглото й.
— Чудесно, окей — казвам аз. — Има ли нещо друго? Знаете ли какво, защо не я сканирате? И да ми я пратите?
Пауза. Наблюдавам как жената затваря вратата на фризера, излиза от стаята.
— Ще ви дам моя имейл — казвам аз.
Мълчание. И после:
— Приятелка на Алистър ли казахте, че сте?
— Да, на Алистър.
— Нали разбирате, не мисля, че е редно да показвам личните му неща на когото и да било. Ще трябва вие да го попитате. — Вече не подсмърча. — Казахте, че се казвате Алекс?
— Да.
— Алекс коя?
Отварям уста, но кликвам и прекъсвам разговора.
В стаята е тихо. От другата страна на площадката чувам; тиктакането на часовника в библиотеката на Ед. Не дишам.
Дали в този момент Алекс не звъни на Алистър? Може ли да опише гласа ми? Може ли да ме потърси на стационарния или на мобилния? Взирам се в мобилния на бюрото, гледам го за малко, като че е заспало животно. Чакам го да се размърда, сърцето ми се блъска в гърдите.
Телефонът лежи неподвижен. Немобилен мобилен. Ха-ха. Съсредоточи се.
Шейсет
В кухнята съм, дъждовни капки чукат по прозореца, наливам си още мерло. Отпивам голяма глътка. Имах нужда.
Съсредоточи се.
Какво знам сега, което не знаех преди? Алистър не е смесвал професионалния и личния си живот. Съвпада с профила на много престъпници, но иначе е безполезно. Нататък: подготвял се е за пренасочване в нюйоркския офис на фирмата, дори е купил къща, преместил е цялото семейство на юг… но тогава нещо се е объркало и той е останал наникъде.