Докато минавам покрай него, влизайки в кафенето, паметта ми се събужда. Имах навика да се отбивам тук по няколко пъти седмично, сутрините, когато бързах твърде много, за да си направя кафето вкъщи. Кафето тук има доста горчив вкус — сигурно и сега е същото, — но атмосферата ми харесваше: напуканото огледало и специалитетите на деня, изписани с флумастер, масите, покрити с петна като олимпийски кръгове, колоните, от които се носят остарели мелодии. „Непретенциозен мизансцен“ — отбеляза Ед, когато за пръв път го доведох тук.
— Не може да употребиш тези думи в едно изречение — казах му аз.
— В такъв случай само непретенциозно.
И непроменено. Болничната стая ме смаза, но това тук е различно — това е terra cognita[35]. Миглите ми потреперват. Надигам поглед над групата посетители, изучавам менюто, окачено над касата. Чаша кафе струва $2,95. Петдесет цента по-скъпо от последния път, когато бях тук. Шибана инфлация.
Чадърът се поклаща до мен, закача ми глезена.
Не съм виждала толкова неща от толкова отдавна. Толкова неща не съм чувствала, чувала, помирисвала — топлината на човешките тела, шлагерите отпреди десет години, аромата на смляно кафе. Цялата картина се раздипля в съзнанието ми в забавен каданс, обляна в златна светлина. За момент затварям очи, вдишвам, припомням си.
Спомням си как се движех през света — сякаш се движа през въздух. Спомням си как влизах с бодра крачка в това кафене, загърната със зимно палто или е лятна рокля, развяваща се покрай коленете ми; помня как се допирах до хората, усмихвах им се, говорех с тях.
Когато отварям очи, златната светлина избледнява. Аз съм в сумрачно помещение до прозорец, облян от дъжд. Сърцето ми се забързва.
Огненочервено петно край щанда за сладкишите. Тя е, разглежда сладките. Вдига брадичка, улавя образа си в огледалото. Прекарва ръка през косата си.
Промъквам се по-близо. Усещам очи, вперени в мен — не нейните, на други посетители, преценяват ме, тази жена в домашен халат, размахваща отворен чадър пред себе си. Проправям си път през тълпата, през шума, докато се придвижвам към щанда. После дърдоренето се възобновява като вода, която ме покрива, докато потъвам.
Тя е на няколко метра от мен. Още една крачка и мога да се протегна и да я пипна. Да сграбча косата й с пръсти. Да дръпна.
В този момент тя леко се завърта, пъха ръка в джоба си и измъква огромния си айфон. В огледалото виждам как пръстите й танцуват по екрана, виждам как лицето й проблясва. Представям си, че пише на Алистър.
— Какво желаете, моля? — пита продавачът.
Жената продължава да чука по екрана.
— Извинете?
И в този момент — какво правя? — прочиствам си гърлото:
— Ваш ред е — смотолевям аз.
Тя спира, поглежда в моята посока:
— О — казва тя, после се обръща към мъжа зад щанда — лате, средно.
Тя дори не ме погледна. Виждам се в огледалото, виждам как стоя зад нея като ангел на отмъщението. Дошла съм за нея.
— Средно лате. Искате ли нещо за ядене с него?
Гледам в огледалото, наблюдавам устата й — малка, отчетливо изрязана, толкова различна от устата на Джейн. Малка гневна вълна се надига в мен, извисява се, гребенът й се пречупва в основата на мозъка ми.
— Не — казва тя след секунда. После с широка усмивка — Не, по-добре да се въздържа.
Зад нас столове стържат по пода. Поглеждам през рамо: четиричленна компания се насочва към вратата. Обръщам се.
Продавачът извисява глас над шума: „Името?“
Погледите ни се кръстосват в огледалото. Раменете й се повдигат. Усмивката изчезва.
За миг времето застива, онзи бездиханен миг, когато политаш от пътя към пропастта.
И без да се обръща, без да отклонява поглед, тя отговаря със същия ясен глас: „Джейн“.
ДЖЕЙН.
Името се надига на устните ми, преди да мога да го преглътна. Жената се завърта, пробожда ме с поглед.
— Изненадана съм да ви видя тук.
Тонът й толкова равен, колкото и погледът. Очи на акула, мисля си аз, студени, твърди. Искам да отбележа, че и аз съм изненадана, че съм тук, но думите ми се препъват на езика.
— Мислех, че сте… увредена — продължава тя смразяващо.
Аз въртя глава. Тя не казва нищо повече.
Пак си прочиствам гърлото. Къде е тя и коя си ти? — искам да кажа. Коя си ти и къде е тя? Гласове се завъртат около мен, смесват се с думите в главата ми.