Не мога да слушам нито дума повече без глътка вино.
Зарязвам Литъл, отправям се към кухнята; чувам гласа му зад гърба си:
— Д-р Фокс твърди, че е видяла как жена е била нападната отсреща. В дома на господин Ръсел. Знаете ли нещо за случая?
— Не. Сигурно затова ме пита за виковете оня ден? — Не се обръщам; вече си наливам вино в чашата. — Както й казах, не бях чул нищо.
— Разбира се, че не сте чули нищо — казва Алистър.
Аз се завъртам към него с чашата в ръка:
— Но Итън каза…
— Итън, разкарай се оттук, по дяволите — изкрещява Алистър. — Колко пъти…
— Успокойте се, господин Ръсел. Д-р Фокс, наистина не ви препоръчвам това точно сега — казва Литъл, поклащайки пръст към чашата. Поставям я на плота, но продължавам да държа ръката си върху нея. Оказвам съпротива.
Той пак се обръща към Дейвид:
— Забелязали ли сте нещо необичайно в къщата оттатък градината?
— В неговата къща? — пита Дейвид, поглеждайки към Алистър, който се наежва:
— Това наистина… — започва той.
— Не, не съм видял нищо. — Чантата на Дейвид се смъква от рамото му; той се поизправя, замята е пак където беше преди. — Не съм и гледал.
Литъл клати глава.
— Ъхъ. А виждали ли сте госпожа Ръсел?
— Не.
— Откъде познавате господин Ръсел?
— Наех го… — Казва Алистър, но Литъл го спира с разтворена длан.
— Той ме нае да свърша някои работи по къщата — казва Дейвид — не съм виждал жена му.
— Но имаш обицата й на шкафчето си.
Всички погледи се обръщат към мен.
— Видях една обица в спалнята ти — казвам аз, стискайки чашата. — Върху нощното шкафче. С три перли. Това е обицата на Джейн Ръсел.
Дейвид въздиша.
— Не, на Катрин е.
— Катрин? — казвам аз.
Той кима.
— Жената, с която се срещах. Не точно срещах, жената, която прекара нощта долу няколко пъти.
— Кога беше това? — пита Литъл.
— Миналата седмица. Има ли значение.
— Няма — уверява го Норели, връщайки се от дневната. Тя слага телефона в ръката му. — Елизабет Хюз потвърди, че снощи е била с него в Дариен от полунощ до десет сутринта.
— Оттам дойдох право тук — казва Дейвид.
— И така, защо сте били в стаята му? — пита ме Норели.
— Тършуваше наоколо — отговаря Дейвид.
Изчервявам се, но веднага го нападам:
— Ти ми взе ножа.
Дейвид пристъпва напред. Виждам, че Литъл се напряга.
— Ти ми го даде.
— Да, но ти после го прибра на мястото му, без да ми кажеш.
— Да, беше ми в джоба, когато отидох да пикая, и го сложих обратно, откъдето го бях взел. Кажи благодаря.
— Просто съвпада, че си го прибрал точно след като Джейн…
— Стига толкова — изсъсква Норели.
Вдигам чашата към устните си, виното се блъска по стените й. Докато ме гледат, аз я изгълтвам.
Портретът. Снимката. Обицата. Ножът. Всичките ми доводи — оборени, всичките се пръснаха като мехури. Нищо не остана.
Почти нищо не остана.
Преглъщам, поемам си дъх.
— Той е бил в затвора, да знаете.
Дори докато думите излизат от устата ми, не мога да повярвам, че ги изричам, не мога да повярвам, че ги чувам.
— Бил е в затвора — повтарям аз. Чувствам се сякаш съм се отделила от тялото си. И продължавам: — За нападение.
Челюстта на Дейвид се стяга. Алистър го гледа злобно; Норели и Итън са се вторачили в мен. А Литъл — Литъл изглежда неизразимо тъжен.
— Защо тогава не го разпитате? — питам аз. — Видях как наръгват една жена — размахвам телефона — а вие казвате, че съм си го въобразила. Казвате, че лъжа. — Блъскам телефона върху плота. — Показвам ви рисунка, която тя нарисува и подписа — соча към Алистър и портрета, който държи в ръка, — а вие казвате, че сама съм го нарисувала. В онази къща има жена, която не е тази, за която се представя, но вие не сте си направили труда дори да проверите. Дори не сте се опитали.
Правя крачка напред, малка крачка, но всички други се дръпват, като че ли съм прииждащ вихър, като че ли съм хищник. Добре.
— Някой влиза в дома ми, докато спя, снима ме и ми изпраща снимката — вие обвинявате мен. — Чувам дращенето в гърлото ми, секването в гласа ми. Сълзи потичат по бузите ми. Аз продължавам: — Аз не съм луда, не си измислям всичко това. — Соча с треперещ пръст към Алистър и Итън. — Не ми се привиждат неща, които не съществуват. Всичко започна, когато видях как неговата жена и негова майка беше наръгана. Това е, което трябва да разследвате. Това са въпросите, които трябва да задавате. И не ми казвайте, че не съм го видяла, защото знам какво видях.