докторътетук: Трябва да вървя. Радвам се, че се подобряваш.
БабаЛизи: О, милото ми момиче.
Виждам, че пише друго съобщение, но не чакам. Затварям чата и излизам.
Дотук бях с Агората.
Осемдесет и едно
Не съм пила от три дни.
Сещам се за това, докато си мия зъбите. (Тялото ми може и да почака; устата ми не може.) Три дена — кога за последно бях издържала толкова дълго? Почти не съм се сещала за пиене.
Навеждам глава над мивката, плюя.
Флакони, тубички и кутийки са задръстили аптечния шкаф. Взимам четири от тях.
Слизам долу, от капандурата над стълбището се разнася сива вечерна светлина.
Седнала на дивана, избирам тубичка, обръщам я, влача я по масата. Хапчетата правят диря след нея, като трохи хляб.
Изучавам ги, броя ги. Събирам ги на купчинка. Пак ги разстилам по масата.
Поднасям едно към устните си.
Не — още не.
Нощта пада бързо.
Обръщам се към прозореца и дълго гледам отвъд градината. Тази къща. Театърът за неспокойния ми ум. Колко поетично, мисля си аз.
Прозорците й греят, ярки като на Коледа; стаите са празни.
Чувствам, че като че ли съм се избавила от някаква лудост. Потрепервам.
Изкачвам се по стълбите до моята стая. Утре ще се върна към някой от любимите си филми. „Среднощна дантела“, „Чуждестранен кореспондент“ — най-малкото сцената с вятърните мелници, „23 стъпки до Бейкър Стрийт“. Може би „Шемет“, още веднъж; последния път спах през цялото време.
И през следващия ден.
Лежа в леглото, сънят ме унася, слушам пулса на къщата — стенният часовник долу удря девет; слягането на дъските.
„Честит рожден ден“ — Ед и Ливи в един глас. Изтъркулвам се настрани, по-надалече.
Това е рожденият ден и на Джейн, сещам се. Рожденият; ден, който съм й дала. Единайсет-единайсет.
Още по-късно, в дълбоката нощ, когато изплувам за миг, чувам котката, която шари из мастилено черния кладенец на стълбището.
Петък
12 ноември
Осемдесет и две
Слънце се лее през капандурата, стълбището е побеляло чак до площадката пред кухнята. Стъпвам на стълбите и се чувствам като под прожектор.
Иначе къщата е тъмна. Дръпнала съм всяко перде, затворила съм всички щори. Тъмнината е плътна като дим; мога почти да я помириша.
Последната сцена на „Въже“ тече по телевизията. Двама привлекателни млади мъже, убит съученик, тяло, набутано в античен сандък в средата на гостната, и отново Джими Стюарт, направено е да изглежда като един продължителен, непрекъснат кадър (всъщност са осем десетминутни сегмента, свързани помежду си, но резултатът е безупречен, особено за 1948-а).
„Котка и мишка, котка и мишка — вика Фарли Грейнджър, докато мрежата се затяга около него — но кой е котката и кой е мишката?“ Изговарям думите на глас.
Моят котарак се е изтегнал на облегалката на дивана, опашката му се извива като танцуваща змия. Навехнал си е задната лява лапа; забелязах, че куца доста лошо тази сутрин. Бях напълнила купичката с храна за три дни, за да не…
Входният звънец.
Отпускам се обратно на възглавницата. Главата ми се обръща към вратата.
Кой звъни, по дяволите?
Не е Дейвид; не е Бина. Със сигурност не е д-р Филдинг — той е оставил няколко съобщения, но се съмнявам, че ще се появи без предупреждение. Освен ако не ме е предупредил в някое от съобщенията, които не прослушах.
Звъни се отново. Паузирам филма, слагам крака на пода, изправям се. Отивам до домофона.
Итън е. Ръцете са набутани в джобовете; около врата му е увит шал.
Натискам копчето за микрофона.
— Родителите ти знаят ли, че си тук? — питам го.
— Окей съм — казва той.
Мълча.
— Много е студено — добавя той.
Натискам бутона.
Секунда по-късно той влиза в дневната, леденият въздух го следва по петите.
— Благодаря — изпухтява, задъхвайки се. — Толкова е студено навън. — Оглежда се наоколо. — Тук е съвсем тъмно.
— Само защото навън е толкова светло — казвам аз, но той е прав. Светвам лампиона.
— Да отворя ли щорите?
— Може. Всъщност не, така е добре. Нали така?
— Окей — казвам аз.
Аз се настанявам в креслото.
— Може ли да седна тук? — пита Итън, сочейки дивана.
Може ли, може ли. Твърде е почтителен за един тийнейджър.
— Моля.
Той сяда. Пънч скача от облегалката на дивана, бързо се мушва отдолу.
Итън оглежда стаята.
— Тази камина работи ли?