— Страхотно — повтаря той, прибирайки ключа в джоба си.
— Идвай, по което време искаш — му казвам.
— Благодаря за… — той се потупва по джоба. — И за филма.
— Винаги си добре дошъл. — Изпращам го към вестибюла.
Преди да излезе, се обръща и помахва към дивана:
— Днес малкият господин е много срамежлив — казва той и ме поглежда. — Вече имам телефон — обявява той гордо.
— Поздравления.
— Искате ли да го видите?
— Разбира се.
Той ми показва поочукан айфон.
— Втора ръка е, но все пак.
— Страхотен е.
— Вашият от кое поколение е?
— Нямам представа. А твоят?
— Шест. Почти най-новият.
— Браво, страхотен е. Радвам се, че имаш телефон.
— Вкарал съм вашия номер. Искате ли моя?
— Твоя номер?
— Да.
— Добре.
Той чука по екрана и усещам как телефонът ми бръмчи някъде дълбоко в халата.
— Сега го имате — обяснява той и затваря.
— Благодаря.
Той посяга към дръжката, после отпуска ръката, поглежда ме, изведнъж е съвсем сериозен.
— Съжалявам за всичко, което ви се е случило — казва той и гласът му е толкова мек, че ме стяга гърлото.
Кимам.
Той излиза. Заключвам вратата след него.
Понасям се обратно към дивана и поглеждам към масичката, към разпилените като звезди хапчета. Посягам, вземам: дистанционното в ръка. Пускам филма отново.
„Ако трябва да съм честен — казва Джими Стюарт — това наистина малко ме плаши.“
Събота
13 ноември
Осемдесет и три
Десет и половина е и аз се чувствам по-различно.
Може да е от съня (два темазепама, дванайсет часа); може да е от стомаха — след като Итън си тръгна, след като свърши филмът, си направих сандвич. От началото на седмицата това беше първото ми по-нормално ядене.
Какъвто и да е, каквато и да е причината, чувствам се различно.
Чувствам се по-добре.
Взимам си душ. Стоя под пръските; водата прониква в косата ми. Минават петнайсет минути. Двайсет. Половин час. Когато се появявам отвътре, изтъркана и измита, кожата ми се чувства като нова. Намъквам се в джинси и пуловер. (Джинси! Кога за последен път съм носила джинси?)
Прекосявам спалнята, отивам до прозореца, дърпам пердетата, вдигам щорите; светлината се втурва в стаята. Затварям очи, оставям я да ме стопли.
Чувствам се готова за битка, готова да посрещна деня. Готова за чаша вино. Само една.
Спускам се по стълбите, като влизам във всяка стая, покрай която минавам, дърпам пердетата, вдигам щорите. Къщата е окъпана от светлина.
В кухнята си наливам няколко пръста мерло. („Само уискито се мери на пръсти“, чувам Ед да ми казва. Отпъждам го, наливам си още един пръст.)
Сега „Въртоп“, за втори опит. Сядам на дивана, превъртам до началото, до онази убийствена „залитна-и-полетя“ сцена. Джими Стюарт се появява в кадър, катерейки се по стълбата. Напоследък прекарвам доста време с него.
Час по-късно, по време на третата чаша:
„Той е бил готов да заведе жена си в здравно заведение — съобщава съдебният представител, който води дознанието — където за психичното й здраве са щели да се грижат квалифицирани специалисти“. Намествам се неспокойно, доливам си чашата.
Днес следобед, вече съм го решила, ще поиграя малко шах, ще проверя любимия си сайт за класически филми, може би ще разтребя къщата — стаите горе са напудрени от прах. При никакви обстоятелства няма да гледам към съседите.
Дори към Ръселови.
Най-вече не и към Раселови.
Застанала на кухненския прозорец, дори не поглеждам към тяхната къща. Обръщам й гръб, връщам се на дивана, лягам си.
Минават няколко минути.
„За съжаление, познавайки самоубийствените й наклонности…“
Плъзгам поглед към изложбата от хапчета на масата. Тогава сядам, стъпвам здраво на килима, замитам ги в шепата си. В ръката ми се оформя малка купчинка.
„Съдебните заседатели стигнаха до заключението, че Мадлен Елстер е извършила самоубийство в състояние на душевно разстройство.“
Грешите, мисля си аз. Не се случи това.
Пускам хапчетата, едно по едно, всяко в съответната тубичка. Затварям здраво капачките.
И като се облягам назад, откривам, че се питам кога ли ще дойде Итън. Може да иска още да си поговорим.
„Това е всичко, което можах да направя“ — казва тъжно Джими.
„Това е всичко, което можах да направя“ — повтарям аз.
Минава още един час; светлината от запад свети косо в кухнята. Вече доста съм се подредила. Котаракът скача на дивана, скимти, като проверявам лапата му.