— Дона, изслушай ме. Никога няма да ти направя нищо лошо. Не мога да те оставя тук беззащитна. Това е против убежденията ми. Отказваш да потърсиш закрила при семейство Мактавиш, затова ти предлагам друга възможност.
— Ще тръгнат приказки.
Санди изруга здравата.
— А няма ли да тръгнат, ако останеш тук и наедряваш с всеки изминал ден? Помисли малко, скъпа. Аз не представлявам заплаха за тебе. Можеш ли да кажеш същото за Къли Портър? По дяволите, ще се оженя за тебе.
Дона го загледа смаяна.
— Ще направиш това за мене?
— Не само за тебе, но и за Коул. Ще отгледам детето му така, сякаш е мое.
— Никога няма да ти бъда истинска жена, Санди. Съжалявам.
— Нима съм искал да бъдеш?
Дона сключи ръце в скута си, нервите й се изопнаха още повече.
— Не мога да живея с тебе. Ще остана тук още малко, докато не реша какво да правя по-нататък. Може и да не износя детето. Вече загубих едно дете от Коул. Оценявам всичко, което направи дотук за мене, но това би било твърде голямо изискване за всеки мъж. Ти си добър човек, Санди Джонсън.
— Вече си загубила едно дете? — запита Санди смаян. Чертите му се изопнаха. — Така, значи! Та ти си твърде крехка, за да можеш да живееш сама. Ще ти дам една или две седмици, за да се решиш да се омъжиш за мене, после ще обявя годежа ни.
— Санди, аз не…
— Не казвай нищо повече, Дона. Почини си. Ще се видим утре.
— Чакай! Обещай, че няма да казваш нищо на Ашли или на Танър за бебето. Първо трябва да ида на лекар, за да се уверя.
— Много добре, щом така искаш. Но те рано или късно ще разберат, че носиш дете от Коул.
След като Санди си тръгна, Дона легна и се загледа в тавана, а главата й бръмчеше от объркани мисли. Здравият разум казваше, че Коул няма да се върне. Как би могла да издържа себе си и детето с мизерните си спестявания? Би могла безпрепятствено да вземе парите, които Коул й предлагаше, но му беше твърде разсърдена, за да приеме милостиня от него. Знаеше, че семейство Мактавиш ще искат да я вземат при себе си, но не искаше да става бреме за роднините на Коул.
Сети се за Санди Джонсън. Защо лоялността му към Коул надхвърляше границите на приятелството? На Дона все още й беше трудно да вярва на мъжете. Не можеше да отпъди мисълта, че Санди може да има някакви скрити намерения. Не й се вярваше, че ще се откаже от свободата си, без да поиска някакво възнаграждение.
На другата седмица Дона тайно отиде на лекар. Той я прегледа и потвърди, че е бременна. Беше още тънка като върба, затова й се виждаше неправдоподобно, че е бременна в третия месец. С изключение на това, че гърдите й бяха станала извънредно чувствителни, тялото й никак не се бе променило. Дрехите още й ставаха и никой не подозираше за състоянието й.
Докато Дона се мъчеше да разреши дилемата си, Санди все повече се убеждаваше, че Коул не възнамерява да се връща. Затова взе нещата в свои ръце и съобщи на Ашли и Танър, че двамата с Дона ще се женят. Отначало семейство Мактавиш бяха шокирани, защото все още бяха убедени, че Коул ще се вразуми и ще се върне. Но Санди наруши обещанието, което беше дал на Дона, и им каза, че тя очаква дете от Коул. Тогава те се съгласиха, че Санди и Дона би трябвало да се оженят.
Ашли и Танър оценяваха добрите качества на Санди. Разбира се, биха искали самите те да отгледат детето на Коул, но тъй като на Дона й бе неудобно да отиде да живее у тях, значи бракът й със Санди щеше да бъде най-доброто разрешение. Ашли заяви, че много трудно ще се реши да прости на Коул.
Денят на сватбата бе определен за след една седмица. Когато Санди каза на Дона какво е направил, тя побесня. Но когато се успокои, разбра, че няма особено голям избор. Какъв живот би могла да осигури една метиска на своето незаконно дете?
Следващата седмица проливни дъждове наводниха долината Виламет. В първите един-два дни „Поилнята“ работеше както обикновено. Но тъй като дъждовете продължаваха, дървосекачите все по-трудно се добираха до града през придошлите потоци. Когато Санди не дойде две вечери подред, Дона предположи, че лошото време му е попречило.
Къли Портър сумтеше недоволно при вида на оредяващата клиентела. Проливните дъждове се отразяваха зле на бизнеса и той взе да търси начин да възстанови печалбите. По едно време пред очите му се мярна Дона. Бавна усмивка разтегна устните му. Напоследък покровителят й мистериозно отсъстваше. И ето че на Къли му хрумна един лесен начин да си докара малко пари и да създаде известно оживление в кръчмата.
— Хора, я да се поразмърдаме малко — извика кръчмарят. — Повечето от вас се надяват, че ще могат да разтопят леденото момиче и аз ще дам шанс на един щастливец. Предлагам наддаване. Високомерната метиска ще отиде при онзи, който даде най-висока цена. Победителят ще се забавлява с нея цялата нощ… ако му стигнат силите. Хайде, хора, кой ще направи първото предложение?