— Аз! — извика един мускулест дървосекач, чиито ръце наподобяваха млади дъбове.
Дона не слушаше какво говори Портър, докато не дочу, че я споменава. Насочи вниманието си към него. Когато разбра какво става, побягна. Но преди да бе успяла да стигне до стълбите, ръката на Портър я хвана здраво през кръста.
— Десет долара! — извика мускулестият дървосекач.
— Не можеш да направиш това! — протестира Дона. — Не съм твоя собственост, за да ме продаваш. Пусни ме!
Той се ухили и я обърна с лице към мъжете, които се бяха скупчили наоколо им.
— Хайде, хора. За десет долара няма да дам дори някой да види циците на това ледено момиче.
И той я сграбчи през гърдите. Дона изпищя и се задърпа, но усилията й останаха безрезултатни.
— Двайсет и пет долара — викна друг мъж.
Наддаването тръгна. Когато стигна седемдесет и пет долара, някои отпаднаха. Но все пак неколцина продължиха да наддават, твърдо решени да спечелят леденото момиче.
Коул, свит на гърба на коня си, бе измокрен до кости и замръзваше от студ. Пътуваше бавно и трудно поради проливния дъжд. Но когато си представи Дона, жадно очакваща неговото завръщане, се почувства по-добре. Подкара Боеца по калните улици на Орегон Сити. Кожените му дрехи, целите прогизнали, лепнеха по него като втора кожа, а шапката му бе така напоена с вода, че съвсем се бе обезформила. Пътуването от бреговете на Паудър Ривър беше дълго и изтощително, но Коул нямаше търпение час по-скоро да стигне в Орегон Сити при Дона.
Бе премръзнал до мозъка на костите си и трепереше неудържимо. Ярката светлина от прозорците на „Поилнята“ го привличаше, мамеше, подканваше. Той дръпна юздите на Боеца. Конят послушно спря и зачака следващите заповеди на господаря си. Някакво неясно предчувствие привлече Коул към тази кръчма, макар че здравият разум диктуваше да не спира тук. Но когато спря коня пред кръчмата, здравият разум отстъпи. Трябваше му една солидна глътка уиски, за да размрази вледенените му кости, реши той, слезе от седлото и преметна юздите на Боеца на коневръза.
Коул бутна летящата врата и застана на прага. Представилата се пред очите му гледка накара кръвта да се смръзне във вените му. Погледът му се спря на Дона, която един мъж в шарени дрехи държеше здраво през кръста. Всички мъже в кръчмата се бяха струпали покрай тях. Дори масите за покер бяха опустели. Вдигаше се оглушителен шум, мъжете наддаваха, крещейки, и залозите се вдигаха всяка секунда. Когато Коул осъзна какво става, кръвта забуча оглушително в ушите му. Последната цена, която чу, беше сто долара и той разбра, без никой да му казва, че наддават за Дона. Мисълта, че е подтикнал Дона да се продава, го прободе като остър нож право в сърцето.
Когато цената скочи до сто долара, доволна усмивка се показа на устните на Портър. Тази вечер нямаше да бъде така разорителна, както бе помислил при вида на оскъдната клиентела. Последната извикана цена накара тълпата да се смълчи. Портър отвори уста, за да обяви наддаването за приключило, когато един новодошъл си проправи път през тълпата.
— Двеста долара!
В гласа на Коул се долавяше желязна нотка, сякаш предизвикваше останалите да дадат повече от него. Никой не се обади. Този, който бе предложил стоте долара, изглеждаше така, сякаш на драго сърце би разкъсал Коул, но когато погледна в святкащите му зелени очи, това желание веднага го напусна. Оттегли се настрана при другите.
— Вярно ли чух, че току-що предложихте двеста долара, господине? — запита Портър, който не беше си представял, че ще има такъв късмет.
— Напълно вярно.
— Покажете ми какъв цвят имат парите ви.
Когато видя Коул да си пробива път през тълпата мъже, които наддаваха, за да спечелят благосклонността й, Дона загуби ума и дума. Бе сметнала, че го вижда за последен път тогава, преди няколко месеца. А ето го сега тук — наддава хладнокръвно за нея, сякаш е най-обикновена курва. Видя смутена как Коул брои парите и ги връчва на Портър.
— Твоя е, страннико. Дано ти се услади да я разтопяваш. Само за оня щастливец Джонсън се е прежалила досега.
Коул прострелваше Дона със святкащия си зелен поглед. Тъмни вихри бушуваха зад зениците му, докато я оглеждаше изпитателно. Не трябваше човек да умее да чете мисли, за да разбере какво се върти в главата му. Дона събра целия си кураж и дръзко отвърна на погледа му. Той за кого се мисли? Няма никакво прави да я съди и да я осъжда. Тя вдигна предизвикателно брадичка.