— Продължавай — настоя Коул. — Можеш да ми кажеш. Помолил си Дона да се омъжи за тебе, защото…
— Тя сама трябва да ти го каже.
Оскърбена нотка се промъкна в гласа на Коул.
— Предполага се, че си най-добрият ми приятел. Какво криеш?
— Дона носи дете от тебе — избъбри Санди. — Помолих я да се ожени за мене, защото всички предполагаха, че няма да се върнеш, а детето й трябваше да има име.
Коул скочи на крака зашеметен.
— Защо не ми е казала? — Присви очи. — Освен ако детето не е от мене.
— Трябва да ти фрасна един по носа, задето дори се осмеляваш да си го помислиш — изгърмя Санди. — Не познаваш Дона, ако смяташ, че ще се съгласи да легне с друг мъж.
Някакво дяволче накара Коул да изрече с обвинителен тон:
— Но сигурно е била склонна да сподели леглото ти, щом е щяла да се омъжва за тебе.
— Нищичко не разбираш, Коул. Бракът ни щеше да бъде чиста формалност, за да мога да дам име на детето ти. Разбрахме се, че няма да спим заедно. Бих могъл да оставя Дона да износи детето ти в позор, но сърце не ми даваше.
Какъв ревнив глупак съм, да се усъмня в честността на Дона, изруга се мислено Коул. Сърцето му му казваше, че тя го обича, но вече беше преживяла твърде много удари, за да може отново да повярва.
— Прости ми, Санди, ревността прави странни неща с хората. Просто не мога да си представя защо Дона не ми каза за бебето. Особено след като я помолих да се омъжи за мене.
— Не си спечелил доверието й. Ако дори само половината от това, което си ми разказвал, е вярно, миналото й сигурно е било истински ад. Тя има нужда от някой, който да я обича без ограничения, някой, на когото да може да разчита. Досега не си й дал никаква надежда за съвместно бъдеще с тебе. Тя не иска да бъде на второ място в сърцето ти.
Проницателната забележка на Санди учуди Коул. Как е могъл приятелят му да разбере какво става в сърцето на Дона след толкова кратко познанство? Да не би той самият да е бил сляп за нейните преживявания? Да не би неговото упорство, отказът му да се вслуша в онова, което казва сърцето му, да му бе струвал единствената жена, която бе успяла да влезе в душата му и да го освободи от миналото му?
Изведнъж Коул усети, че е минало много време. Отдавна вече Дона трябваше да дойде при тях. Погледна към стълбището със загрижено изражение. Санди проследи погледа му и внезапно у него възникна подозрение.
— Да не би…? — не довърши въпроса си Санди.
— Дона е способна на всичко, науми ли си нещо.
Коул се втурна нагоре по стълбите, последван плътно от Санди.
Още преди да отвори вратата, знаеше, че няма да я намери в стаята.
Санди се огледа загрижен.
— Къде е отишла, според тебе?
— Проклет да съм, ако знам. Когато я намерих, не знаех какво да направя, дали да я целуна или да й извия вратлето. Има да защитава не само себе си, а и детето ми, което расте в нея. Вече загуби едно дете, ами ако… — той почти се задави при ужасната мисъл, която се появи неканена в главата му. — Ами ако загуби и това дете? Тя е крехка. Може този път да не оживее. О, Господи, какво направих с нея!
— Ще ти помогна да я намериш — каза Санди. — Тя има ли кон?
— Сигурно е дала Уоли в конюшнята. Да почнем оттам. Трябва да я намеря, преди да е замръзнала или да е хванала пневмония. Ама че глупачка! Какво, по дяволите, я е прихванало, да тръгне така?!
— Ще я питаш, когато я намериш — каза Санди, излизайки тичешком с него в суграшицата, която замръзваше още преди да падне на земята.
Съдържателят на конюшнята каза, че Дона е била там и, изглежда, много бързала. Спомена, че носела натъпкана калъфка за възглавница, която вързала на седлото, преди да тръгне. Не, не бил забелязал накъде е тръгнала, нито пък тя казала къде отива. Конярчето каза, че дамата заминала в западна посока, по пътя за Портланд. Според Коул това имаше смисъл. По-безопасно беше да се загубиш в голям град, отколкото сред пустошта.
— Отивам да я настигна — каза той на Санди.
— И аз идвам.
— Отивам сам. Ти се върни у дома и кажи на Ашли и Танър какво става. Дона няма голяма преднина. Ще ми бъде лесно да я настигна.
— Сигурен ли си? Дни наред си пътувал дотук. Изглеждаш преуморен. Нека аз тръгна на твое място.
Коул му хвърли изпепеляващ поглед.
— Не. Дона е моя отговорност. Аз ще я намеря. Кажи на Ашли, че може да подготвя сватба за след седмица. Кажи и на Танър, че приемам предложението за парцела. Искам веднага да почна да строя. Дона никога не е имала истински дом. Искам да й дам всичко, което заслужава.
— Върни я тук, Коул. А сега изчезвай. Ще говоря със семейството ти.