Тя се дръпна доста далече от Коул, по-скоро от предпазливост, отколкото от страх. Не мислеше, че той ще й направи нещо, но от опит знаеше, че мъжете променят настроението си, когато не получат онова, което искат. Откъде да знае дали и Коул не прилича на Били в това отношение?
— Не. Няма да ти позволя да направиш това.
— Плашиш се, че ще ти причиня зло ли? Казах ти, че никога не насилвам жена, която не ме иска.
Коул усети как напрежението се оттича от нея и се запита какво ли й е направил Били, за да породи у нея такъв ужас от физическия контакт. Знаеше, че я е биел. Но сигурно имаше и други неща, прекалено ужасни, за да се говори за тях. Дръпна се от нея, докато тя отстъпваше към ръба на леглото.
— Съжалявам, Дона. Не искам и аз да превръщам живота ти в ад. Спи сега. Няма да те притеснявам.
Дона се успокои, усещайки твърдото тяло на Коул, изтегнато до нея. Макар че думите му забележимо намалиха страховете й, все пак остана разочарована. Дълбоко в себе си знаеше, че пропуска нещо чудесно, като отказва на Коул, но не се решаваше да му се поддаде. Интуицията й подсказваше, че той ще бъде добър с нея, но след като бе понасяла грубиянското отношение на Били, не можеше да допусне дори мисълта за интимност. С радост би прекарала остатъка от живота си неомъжена, ако това означаваше да не се подчинява на господството на някой мъж.
— И аз съжалявам, Коул, но така трябва да бъде. Не мога да понеса да бъда докосвана по… този начин.
Коул не смяташе така, но си замълча. Когато бе докоснал Дона, тялото й бе откликнало с жажда. Бе узряла за любовта. Той искаше да й покаже колко хубаво може да бъде отношението между мъж и жена, когато мъжът дава наслада на своята жена. Но нямаше да насилва нещата. Тялото му още бе твърдо и пулсиращо; искаше Дона повече от която и да било друга жена след Утринна мъгла. Затвори очи и леко изстена.
Дона чу стона му и усети лека вина. Но чувството не трая дълго. Знаеше, че Коул я смята за курва. Доста често бе намеквал за предполагаемите й интимни отношения с приятелчетата на Били. Господи, само да знаеше, помисли тя с горчивина. Лъжите на Били за сексуалния й апетит и ненаситността й бяха отвратителни. Той беше прекалено горд, за да признае, че не може да се изявява като мъж. Държеше хората си настрани от нея само защото се страхуваше, че те ще разберат, че е още девствена, и това ще срине представата за мъжествеността му.
Миг преди сънят да я грабне, Дона усети леко любопитство. Част от съществото й искаше да изпита онези неща, за които бе говорил Коул. Но останалата част се страхуваше от чувствата. След като Коул си тръгнеше, тя щеше да остане съвсем сама, щеше да разчита единствено на себе си. Не искаше да зависи от него или да свикне да се нуждае от него. Здравият разум й казваше, че ако позволи на Коул да се люби с нея, това завинаги ще промени живота й.
Нима искаш цял живот да не познаеш радостта да се любиш с внимателен и мил мъж, запита един глас вътре в нея.
Заспа, преди да успее да си отговори.
Когато се събуди на другата сутрин, Коул още беше слаб, но бе твърдо решил да възобнови търсенето на откраднатите пари. Вече бе посветил на този случай повече време от обикновеното и искаше да продължи нататък. Колкото повече останеше с Дона, толкова по-трудно щеше да му бъде да си отиде, когато дойде моментът.
— Сигурно нямаш намерение пак да копаеш — запита тя, когато Коул стана от масата и нахлупи шапката си. — Още не си достатъчно силен. Раната ще започне да кърви.
— Ще опитам — каза сурово Коул. Срещна погледа й и го задържа. — Останах тук повече, отколкото трябваше. Разбрах го снощи. Ако скоро не си тръгна, нещата между нас може да станат… неуправляеми.
Дона не намери какво да отговори. Коул бе казал самата истина. Ако останеше още, решителността й щеше да се стопи. Никога преди не се бе чувствала толкова безпомощна. Дори когато Били я биеше, тя успяваше да опази контрола над сетивата си. Но близостта на Коул я караше да загуби всякакво чувство за действителността. Страхуваше се, че когато той си тръгне, ще отнесе част от нея със себе си.
Коул въртеше лопатата с мрачна решителност. Слънцето се издигна високо в безоблачното небе, а той не преставаше да копае. Пот оросяваше челото му и се стичаше на ручейчета по гърба му. Спря само веднъж, колкото да свали ризата и шапката и да изтрие потта от челото с кърпата си.