Някъде преди обяд Дона му донесе студена вода. Чувстваше се донякъде виновна, че го оставя да копае, макар да знаеше, че от това няма да има полза, а само болки в гърба. Парите не бяха в земята, изобщо не бяха заравяни.
Коул копаеше като побеснял. Бе разровил всяко възможно скривалище, за което можеше да се сети, но усетът му подсказваше, че парите са някъде наблизо. Трябваше да бъдат. Коб не беше имал време да ги отнесе надалече. Логиката сочеше, че ги е скрил в колибата или някъде наоколо. Той стисна зъби, за да преодолее тъпата болка в рамото, и продължи да копае.
Когато стана непоносимо горещо, Коул усети, че отпада. След като Дона му донесе обяд и още една чаша вода, той изпи водата, но остави храната. Раната го болеше ужасно, а в корема му сякаш препускаха бизони. Знаеше, че трябва да спре, но някакъв извратен демон го подтикваше да продължава. Демон, чието име бе желание.
Беше гладен и разстроен от чувствата си към вдовицата на Коб. Не биваше да желае Дона по този начин. Не биваше да остави друга жена да се вмъква между него и спомена за Утринна мъгла. Нещо повече, трябваше да накара Дона да му каже къде са скрити парите. Друг мъж в неговото положение нямаше да бъде така великодушен с вдовицата на един разбойник, помисли той, а щеше да я принуди да му покаже скривалището или да си понесе последиците.
Дона не можеше да понесе да гледа как Коул копае до припадък. Когато видя кръвта да избива по новата превръзка, която му бе сложила сутринта, тя разбра, че е време да се откаже от мечтите си да използва откраднатите пари, за да започне нов живот. Такива твърдоглави хора като Коул заслужаваха почтено отношение.
Когато го видя да се влачи към колибата, тя изтича да му помогне.
— Защо се инатиш така? Парите не са твои.
— Моята работа е да ги намеря. Мразя провалите — каза той със стиснати зъби. — Като си почина малко, ще продължа да копая. Тия пари трябва да са някъде тук, надушвам ги.
— Тук са — каза Дона, когато Коул се стовари на стола.
Отначало той помисли, че не е чул добре.
— Какво каза?
— Казах, че парите са тук.
Ястребовият му профил стана още по-суров.
— Защо, по дяволите, чака толкова време, за да ми кажеш? За бога, момиче, можех да съм прибрал парите и отдавна да съм се махнал оттук!
Дона вдигна брадичка.
— От Били не съм получила нищо, освен болка и унижения. Длъжник ми е. А сега е мъртъв — защо да не получа и аз нещо заради всичките нещастия, които ми е причинил?
— Първо, парите не принадлежаха на Коб и не са и твои.
В сините очи на Дона се разгоря застрашителен пламък.
— Кой ти е дал правото да се правиш на съдия? Не разбираш, нали? Не можеш да си представиш какво трябваше да изтърпя през тези пет години. Бях на петнайсет, когато Били ме купи; дете, никога не познало любов и внимание. С тези пари можех да си осигуря много по-добър живот от този, който познавам. Без тях съм нищо.
Тя закрачи из колибата с все по-нарастващо вълнение.
— Сега можеш да си вървиш. Ще ти покажа къде са парите и можеш да се махаш.
— А ти какво ще правиш? — запита Коул помрачнял, независимо че мисията му щеше да приключи успешно.
Та това му е работата, по дяволите, какво не разбира?
— Знам, че има някакви публични домове в Додж. Май ще мога да си намеря място там. Или — изстреля тя — мога да почакам тук Сам и Спайдър да дойдат, да си търсят дела и да се помъча да им обясня, че парите ги няма. Ако имам късмет, може да ме оставят жива и да стана тяхна курва.
Коул скочи от стола. Не можеше да слуша Дона да говори за себе си по такъв унизителен начин. Стигна до нея с две крачки, сграбчи раменете й и я разтърси грубо.
— По дяволите, Дона, не говори така! Ще получиш наградата за Коб и Райли. Може би ще успея да ти издействам награда от железниците, задето си върнала парите. Няма нужда да се продаваш.
— По-скоро ще се продавам, отколкото да приема милостиня от тебе.
Втренченият му поглед я прикова на място.
— Какво съм ти направил, по дяволите?
Накара ме да искам неща, за които само съм мечтала. Накара ме да копнея за внимание, загриженост… любов. Но не изрече това на глас.
— Ти дойде тук — отрони тя.
И нищо вече не е като преди.
Коул не можеше да не се възхити на смелостта на Дона. Беше толкова храбра. Толкова преливаща от живот и страст. Дори жестокото отношение на Коб не бе пречупило духа й.
— Имам да върша работа, Дона. Препитавам се, като намирам откраднатите неща.