Тя чакаше Тъкачът на сънища да определи деня за съединяването й със Самотника. След като прочете знамението по костите, които разхвърля на земята, шаманът назова един ден, който съвпадаше с пълнолунието, само след две седмици. Това бе съобщено на Бягащия лос и той започна да подготвя празника, с който да се отбележи събитието. Според изчисленията на Дона денят щеше да бъде 20 февруари.
Въпреки че Вървящият в сянката бе казал, че приема решението на Дона, той пребледня, когато научи новината, и изрази гнева си пред Бягащия лос.
— Дяволите да я вземат! Тя не може да се съедини със Самотника! Няма да я направи щастлива!
— Може би трябваше да я посъветвам да приеме ухажванията на Виещия вълк — подметна привидно сериозно Бягащият лос.
— Знаеш как се отнасям към този съюз.
— Но нали ти доведе Дона тук, за да си намери другар от моето племе?
Вървящият в сянката го изгледа с буреносно изражение.
— Промених намеренията си. Положението в прериите става опасно. Предпочитам да заведа Дона някъде, където ще е в безопасност.
— Трябва да говориш с нея. Аз не мога да се меся в решенията й.
Вървящият в сянката премисли и реши да последва съвета на вожда. Време беше да се срещне с Дона и да й внуши малко здрав разум. Тук положението беше много по-опасно, отколкото си го бе представял. Храната не достигаше, кравите, обещани от правителството, не бяха пристигнали. Вървящият в сянката ходеше всеки ден на лов мъжете, но най-често се връщаше с празни ръце. Нямаш достатъчно одеяла, а с напредването на зимата положението се влошаваше още повече. Още по-отчайващо беше това, че Бягащият лос възнамеряваше да се присъедини към сиукската войска в Литъл Биг Хорн.
Увита в одеяло, Дона седеше в колибата си и се мъчеше да се стопли. Чувстваше се самотна и нежелана. След няколко дни щеше да стане съпруга на Самотника и въпреки че той много я харесваше, тя не го обичаше и никога нямаше да го обикне. Дяволите да го вземат Вървящия в сянката! Нима не знае колко много я наранява? Тя притисна стомаха си, потискайки ужасното гадене, което не й даваше мира през последните няколко дни. Понякога й ставаше толкова лошо, че източваше извън колибата, за да повръща.
Дона въздъхна отчаяно. Щастието й изглеждаше непостижимо. Най-напред бе станала жертва на Били, а сега щеше да се омъжва за мъж, когото не обича, и да живее сред народ, с когото не се чувства свързана въпреки сиукската си кръв. Изведнъж тя чу стъпки в снега. Надяваше се да не е Самотникът.
— Дона, аз съм, Вървящият в сянката. Искам да поговоря с тебе.
Тя замръзна. От седмици не бе оставала насаме с него. Бе го наблюдавала как ухажва Смеещия се ручей и примираше всеки път, щом той влезеше в колибата на вдовицата. Стомахът пак я сви, но тя преглътна жлъчката, която се надигаше в гърлото й.
— Важно ли е? Не се чувствам добре.
Само като чу това, Вървящият в сянката нахлу в типито.
— Болна ли си? — Загрижеността му бе искрена. — Какво ти е? Ако ти трябва лекар, в резервата има.
Дона поклати глава.
— Стомахът ми е малко разбъркан, ще ми мине. За какво искаш да говорим?
Той се отпусна на колене до нея.
— Още не е късно да кажеш на Самотника, че не можеш да се съединиш с него. Аз сам ще говоря с него, ако искаш.
— Защо да го правя?
Погледът му проникна до сърцето й.
— Защото не го обичаш.
— Ти откъде знаеш?
— Просто знам. Сгреших. Мястото ти не е тук.
— Тогава къде е?
Вървящият в сянката замълча и седя така толкова дълго, че на Дона й се прищя да го удари. Нямаше по-упорит човек на земята от него. Тъкмо поиска да му го каже, когато я връхлетя нов спазъм нужда. Повдигна й се и тя скочи ма крака.
— Къде отиваш?
Дона притисна ръка към устата си и изтича навън. Едва успя да стигне до края на гората и повърна. После се облегна на едно дърво, понеже нямаше сили да стигне до колибата. Не разбра кога Вървящият в сянката е дошъл при нея, докато не го усети да я вдига и да я отнася обратно в типито.
— Не искаш ли да ми кажеш какво става? — запита той, след като я положи на постелките й и й донесе вода.
— Н… нищо. Не знам какво ми става.
Вървящият в сянката я изгледа със замислено присвити очи.
— Ще ти задам един личен въпрос, Дона, и очаквам да ми кажеш истината.
Тя нямаше представа за какво говори той.
— Кога беше последният ти женски цикъл? Преди или след като се любихме в гората?
Очите й се разшириха, когато най-накрая разбра.
— След това — излъга тя.
Не искаше мъж, който не я иска.