Ръцете и устните му сгорещиха тялото на Дона. Гърдите й набъбнаха, връхчетата им се свиха в стегнати пъпки и той започна да ги ближе и смуче. Пръстите му галеха и дразнеха, разпалвайки магията там долу. Дона стенеше, извивайки се под натиска на търсещите му пръсти. Стисна зъби, люлеейки се на ръба на кулминацията, но още не беше време. Искаше да даде на Вървящия в сянката същото удоволствие, което той й даваше. Когато той поиска да легне върху нея, тя го бутна долу и се плъзна върху него. Той я изгледа озадачено.
— Искам да опозная тялото ти така, както ти опознаваш моето.
Тя прилепи устни към плоските му мъжки зърна, подражавайки на начина, по който той ближеше и смучеше нейните. Устата й слезе по-надолу, по стегнатите мускули на корема, и още по-надолу. Дъхът спря в гърлото му.
— О, господи!
Насърчена от дрезгавия му вик, тя сключи пръсти около ерекцията му. Започна от основата и прокара език по цялата му дължина, завършвайки на заоблената главичка, където бе избила капчица течност, подобна на скъпоценен бисер. Тя я докосна с език и Вървящият в сянката трепна силно.
— Спри! Убиваш ме. — Той я привлече върху себе си така, че да го обкрачи. — Яхни ме, любов моя. Приеми ме в себе си и ме яхни.
Дона обхвана секса му, повдигна седалището си и полека се настани върху него, поемайки го целия. Изохка, но не от болка, а от невероятното удоволствие от неговото дълбоко проникване.
Вървящият в сянката замря, помисли, че я е наранил.
— Да спра ли?
— Не! Не спирай. Чудесно е.
— Толкова си гореща и стегната. Бих могъл вечно да стоя в тебе.
Той започна да се движи. Отначало бавно, обхванал ханша й, като я притегляше към себе си, за да посрещне тласъка му. Постепенно го обхвана лудост. Повдигна глава и засмука зърното й, докато в същото време ускоряваше тласъците. Това подлуди и нея.
Вървящият в сянката не знаеше колко още ще издържи. Тялото му бе изпънато като струна. Беше толкова близо до ръба, че едно нищожно мръдване щеше да го накара да се забрави.
— Хайде, любов моя, хайде…
Дона нямаше нужда от подтикване. Тялото й му принадлежеше и той можеше да прави с него каквото поиска. Почувства вибрациите, които започваха някъде дълбоко в нея и се разпространяваха из всички краища на тялото й. Посрещаше тласъците му, отметнала глава назад и викаща от наслада. Експлодира яростно, обзета от толкова силни усещания, които не можеха да бъдат описани. Вървящият в сянката продължаваше да влиза и да излиза, докато един последен трепет разтърси цялото му тяло, той издаде дрезгав вик и се дръпна от нея, изливайки семето си на земята.
— Беше… невероятно — прошепна той, като едва си поемаше дъх. Наистина, щеше да бъде още по-невероятно, ако се бе изпразнил в нея. — Не те нараних, нали?
— Не, не си.
Тя се сгуши до него, вече заспиваща.
Събуди се след малко, усещайки нещо някъде вътре в себе си. Кожата й гореше, нервите трептяха от неясно предчувствие. Едни нежни устни леко целунаха нейните.
Вървящият в сянката.
Тя се усмихна, отвърна на целувката му и го прегърна.
— Искам те пак — прошепна той до устните й. — Не мога да ти се наситя.
— Нима Смеещият се ручей не те е задоволила?
— Не съм имал друга жена, откакто те срещнах. Господ знае, че се опитах да пожелая Смеещия се ручей, но тялото ми отказа да ме послуша. Желаеше само една синеока хубавица с прекрасни гърди.
— Не ти вярвам — направи гримаса Дона. — Имаш прекалено гореща кръв, за да отхвърлиш предложенията на Смеещия се ручей.
— Казвам ти истината — изрече той тържествено. — Остави Смеещия се ручей. Ще ми позволиш ли пак да те любя?
— Щях да остана разочарована, ако не беше поискал.
Той й се усмихна шеговито.
— Не искам никога да те разочаровам.
Нескончаемите му целувки, милувките на ръцете и устата му докараха тялото й в състояние на болезнена възбуда.
— Легни настрана с лице към мене и сложи крака си на ханша ми — каза той с излъчващ чувственост глас. — Точно така. — Докосна я между краката. — О, вече си се овлажнила.
Притиснаха се плътно и той полека навлезе в нея. Известно време се движеха бавно. Но после кръвта му кипна, той започна да губи самообладание и движенията му станаха буйни. И изведнъж достигна почти до края.
— Много рано е! — извика той, страхувайки се, че Дона ще изостане от него. Пъхна ръка между двамата и напипа малкото възелче на желанията й. Започна леко да го натиска в кръг с върха на палеца си, довеждайки я постепенно до онзи връх на възбудата, който вече бе достигнал. — Ето! — прошепна, чувствайки, че и тя приближава към кулминацията.