Дона реагира силно на думите му, треперейки от мощта на своята експлозия. След няколко секунди и Вървящият в сянката извика пресипнало и се дръпна, разпилявайки семето си на земята.
— Ти си моя — изрече задъхано той, прегръщайки я покровителствено. — Ще се съединиш с мене, когато стигнем Литъл Биг Хорн.
Дона не го чу. Вече беше заспала.
Планините и долините пъстрееха. Дивите цветя покриваха като килим плодородната почва, планинските склонове бяха целите покрити с млада зеленина. Загубата на детето още натъжаваше Дона. Все се питаше как ли би изглеждало то, ако се беше родило. Щеше непременно да бъде син, с пламенеещата коса и силното тяло на Вървящия в сянката.
В първата седмица на юни пристигнаха в сиукското селище на брега на река Литъл Биг Хорн. Дона никога не беше виждала толкова много индианци събрани на едно място.
— Сигурно са хиляди — каза тя на Пролетен дъжд, докато двете гледаха селото от върха на хълма.
— Бягащият лос каза, че тук са се събрали най-малкото три хиляди бойци от сиуксите и северните шайени. Ние пристигаме последни.
Скоро стигнаха до мястото на брега, което Бягащият лос бе избрал за лагер. В следващите няколко часа там цареше трескаво движение, докато жените издигаха типитата и ги нареждаха. Скоро из целия лагер запламтяха огньове и из въздуха се понесе миризма на печено.
Вървящият в сянката изникна зад Дона. Беше дошъл да я пита дали има нужда от помощ, за да издигне колибата си.
— Довечера се събира съвет — каза той, започвайки да разтоварва носилката. — Вождовете Лудият кон, Жлъчката и Ниското куче ще бъдат там и аз ще се опитам да ги разубедя.
— Мислиш ли, че ще има полза? — запита Дона, гледайки го как намества коловете на типито.
— Поне няма да навреди. Армията непременно ще научи, че тук се събират много воини, готови за битка, и ще се опита да хване в капан тази толкова голяма група враждебно настроени индианци, каквато за пръв път се събира на едно място. Може много да се забавя, не ме чакай довечера.
— Не мисля, че е умно от твоя страна да продължаваш да споделяш колибата ми. Скоро ще си заминеш, а племето ще ме смята за разпусната жена, защото съм живяла с тебе.
— Не ме интересува какво ще мисли племето. Ти няма да си тук, за да се безпокоиш от това. Заминаваш с мене.
— Дяволите да те вземат! Нямаш право да ми казваш какво да правя!
— Така ли мислиш? — Той й се усмихна и отстъпи назад, за да се порадва на свършеното. — Ето, готово. Само трябва да нагласиш постелята ни.
Дона не можа да понесе властната му надменност. Приготви се да му отговори остро, но той се отдалечи.
— Невъзможен човек — каза си тя, загледана в гърба му.
След малко Слънчев лъч й донесе една чисто бяла туника, богато обшита с мъниста и пера. Беше толкова красива, че Дона се почувства недостойна да я докосне.
— За какво е това?
— За съединяването ти с Вървящия в сянката — каза плахо индианката. — Смеещият се ручей е ужасно ядосана.
— Никога не съм казвала, че ще се съединявам с Вървящия в сянката — възрази Дона.
Да не би да не й беше позволено да решава какво да прави с живота си по-нататък?
— Вървящият в сянката каза на Бягащия лос да подготви празненство. Ще се състои утре вечер. Вземи — каза тя и сложи туниката в ръцете на Дона. — Тя е за тебе. Бъди щастлива. Вървящият в сянката заслужава щастие. Той тъжи за Утринна мъгла повече, отколкото е добре за него. Време е да намери жена, която да обича.
Дона загледа меката еленова кожа, чудейки се как са били ушити всичките тези сложни шарки. Потърка буза в нея, мъчително осъзнавайки, че женитбата й с Вървящия в сянката няма да бъде законна в света на белите. Не беше глупава. Когато се върнеха в цивилизацията, той щеше да я остави на ръцете на сестра си и да я забрави.
Вървящият в сянката не искаше да се обвързва — нито със законни връзки, нито с чувства. Вземаше мерки тя да не зачене дете от него, помисли си тя огорчена. Ако имаше намерение да направи брака им законен, нямаше така целенасочено да разпилява семето си на земята.
— Вървящият в сянката не ме обича — настоя Дона. — Той обича спомена. Не мога да се меря с една мъртва жена.
Слънчев лъч се засмя меко.
— Откъде ти хрумна? Един ден ще разбереш истината.
Вървящият в сянката стоеше в средата на големия кръг, обръщайки се към великите вождове на сиуксите и шайените. Гласът му беше нисък, но силен; с мрачно изражение той се опитваше да ги убеди да разпуснат събраните воини и да се върнат в резерватите.