— Говоря от любов към индианския народ — казваше той с искрен глас. — Моята съпруга, Утринна мъгла, беше сиукска. Тя падна убита при едно нападение и аз винаги ще скърбя за нея, затова знаете, че не говоря с раздвоен език. Наистина съм загрижен за съдбата на индианския народ, въпреки че скоро трябва да се върна при своите кръвни роднини. Върнете се по домовете си. Дори да победите, възмездието ще бъде незабавно и жестоко. Много хора ще паднат и много кръв ще се пролее. Ще ви отведат в неплодородни земи, вие и семействата ви ще бъдете принудени да водите жалък живот.
От името на вождовете отговори Лудият кон.
— Твърде късно е да се оттегляме. Това ще бъде най-голямата битка на всички времена. Никога толкова много воини не са се събирали на едно място. Армията може да дойде, но ще претърпи унизително поражение. Ние трябва да направим това, за да спасим свещените си хълмове. Прекалено много договори бяха нарушени. Тържествени клетви бяха пренебрегнати. Познавам те, Вървящ в сянката. Ти си смел боец и добър приятел на сиуксите. Но това не е твоята борба. Вземи съпругата си и се върни при кръвните си роднини. Не е редно да воюваш срещу своя народ.
Чувство за поражение легна тежко върху раменете на Вървящия в сянката. Лудият кон говореше от името на всички вождове; те бяха единодушни. Битката беше неизбежна. Трябваше да отдалечи Дона от всякаква опасност. Ще я остави да си почива няколко дни, докато приготви всичко необходимо.
След края на съвещанието той се приближи към Бягащия лос.
— Не мога ли да те убедя да заминеш, докато още е време? Не те ли разколебаха поне малко моите думи?
Бягащият лос положи ръка на рамото на приятеля си.
— Вярвам, че всичко, което ти каза, ще се случи, но не мога да се оттегля от тази битка. Това е моят народ. Не искам да ме нарекат страхливец.
— Никой здравомислещ човек няма да те нарече страхливец. Ще остана и ще се бия заедно с тебе.
Индианецът го погледна с тъжна усмивка.
— Не, ти трябва да послушаш Лудия кон. Вземи съпругата си и върви. Мястото на Дона не е тук и твоето място също. Това не е твоята битка.
Вървящият в сянката усети остра болка в сърцето. Знаеше, че Бягащият лос казва истината, но му беше трудно да гледа как един стар и уважаван приятел отива на сигурна смърт. Защото дори и смъртта да не го настигнеше в тази битка, тя все пак щеше да го грабне.
— Ще направя така, както казваш — изрече той. — Ще тръгнем след церемонията на съединяването.
— Жените подготвят голямо празненство. Поканени са всички велики вождове и техните племена. Ще донесат храна и ще участват в церемонията. Не ме разочаровай, Вървящ в сянката.
— Искаш да се съединя с Дона и аз няма да те разочаровам. Аз също го искам.
Дона беше будна, когато Вървящият в сянката се върна в колибата им. Мислейки, че е заспала, той тихо се съблече и се пъхна под одеялата. Притегли я към себе си, внимавайки да не я събуди. Сега му изглеждаше съвсем естествено да заспива, прегръщайки Дона. Питаше се как е живял през всички тези студени, самотни нощи без нея. Изпитваше огромно привличане към нея и възнамеряваше да задоволява страстта си възможно най-често, докато не дойде време да се разделят.
— Какво реши съветът? — запита Дона.
— Мислех, че спиш.
— Не мога да заспя, докато не науча какво е станало.
Вървящият в сянката въздъхна тежко.
— Нищо не стана. Думите ми не можаха да въздействат върху тези хора, които са стигнали твърде далече, за да се връщат назад. Но трябваше да опитам.
— Предполагам, че скоро ще заминеш.
— Ще заминем — поправи я той, — но не веднага. Трябва да си починеш, преди да тръгнеш на ново дълго пътешествие. Още си слаба.
— Днес Слънчев лъч ми даде една туника. Много е красива. Не мога да я облека.
— Но трябва. Тя е за нашето съединяване довечера.
— Защо го правиш? Бракът между нас ще бъде лъжа. Няма да е законен в обществото на белите.
— Разсмиваш ме. Аз все още съм Вървящият в сянката. В света на Вървящия в сянката той е не само уместен, но и законен. Взех те, направих ти дете и трябва да се подчиня на законите на племето. Бягащият лос очаква да се съединим и ще направя каквото трябва, за да запазя уважението му. В очите на сиуксите и Уакантанка ще бъдем съпруг и съпруга.
— А ако реша да остана с племето?
— Твоето желание няма значение. И Лудият кон, и Бягащият лос ме посъветваха да те отведа оттук. Нямаш избор. Ще заминем след една седмица. Сега спи. Уморих се от толкова много говорене.