— Искаш да кажеш, че аз…
— Те първо ще действат, а после ще питат. Не знам дали ще мога да те спася, ако те видят. — Опитваше се да й обясни, без да я обижда. — Ти имаш индианска кръв. Това те прави враг на хората, които не понасят индианците.
Дона наведе глава, за да скрие сълзите си.
— Винаги ли ще бъде така?
Коул погледна сведената й глава и внезапно му се дощя да убие всички, които биха посмели да я наранят.
— Страхувам се, че доста дълго време това положение няма да се промени.
Тя вдигна очи към него.
— Мислиш ли, че Бягащият лос и другите са живи и здрави?
— Да се молим дано да е така. Ще останеш ли тук няколко часа сама? Трябват ни още провизии, освен това искам да купя фургон и волове. Не искам да те оставям сама повече, отколкото е необходимо.
— Нищо ми няма. Ти побързай. Не обичам да стоя сама.
Това беше вярно, осъзна Дона. Сякаш не бе живяла сама цял живот. Предпочиташе самотата пред компанията на Били. Когато дойдеше да се скрие в колибата между два обира, тя ставаше жертва на гнева му. С Коул обаче знаеше, че макар да не я обича, никога няма да я малтретира и ще я пази с цената на живота си. Не беше в природата на Коул да се отнася зле към жените. Можеше да бъде твърд и суров, но никога не би я наранил нарочно.
— И на мене не ми се иска да те оставям тук незащитена — отвърна той. — Ще ти оставя пушката. — Той я подпря на едно дърво. — Връщам се на залез.
— А ако не се върнеш? — запита тя тревожно.
— Ще се върна — каза той така решително, че страховете й значително намаляха.
Коул тръгна и тя клекна до едно дърво да го чака. Беше страшно уморена. Пътуването я бе изтощило, а бяха едва в началото на едно много дълго пътешествие през планини и реки. Не искаше да мисли за бъдещето си, преди да стигнат Орегон. Нямаше представа колко време ще остане Коул с нея. Въздъхна примирено и облегна глава на ствола. Беше уморена, толкова уморена…
Събуди се сред тъмни сенки и неясен страх. Не знаеше колко време е спала, но тъмнината я бе обгърнала, долитайки на тихите си криле. Отърси се от вцепенеността си и започна да събира дърва и подпалки за огъня. Намери кибрит в дисагите на Коул, запали една клечка и я поднесе към сухата трева, която бе сложила под подпалките. Когато огънят запламтя, тя започна да рови в дисагите, търсейки какво да сготви. Искаше, когато Коул се върне, да завари топла вечеря.
Докато готвеше, Дона поглеждаше нервно към сенките, обграждащи лагера, мъчейки се да разсее безпокойството си, но напразно. Вятърът разнесе миризмата на пържения бекон, привличайки нежелано внимание. Тя чу пращене на съчки и се обърна, очаквайки да види Коул. Приветствената усмивка угасна на устните й, когато двама ездачи влязоха в кръга светлина и слязоха от седлата.
— Я виж ти, какво сме имали тука! — Едрият мъж с рошава брада я огледа с блеснали очи.
— Това е жена, Мейс — каза другият с мръснишка усмивка. Беше висок, слаб, с превръзка на едното око.
— Тя май иска компания, а, Гил?
— Какво искате? — запита Дона, примъквайки се към пушката на Коул, облегната на дървото.
Гил я изгледа със здравото си око.
— По дяволите! Индианка. Нейните ми извадиха окото. — Насочи се към нея и тя заотстъпва. — Къде е твоят човек? Беше ли при Литъл Биг Хорн? Много добри мъже уби твоят народ.
— Ако бях на тебе, нямаше да посягам към пушката — предупреди я Мейс и грабна оръжието.
Докато той отвличаше вниманието й, Гил се промъкна зад нея.
— Съпругът ми е на лов, но скоро ще се върне — изрече дръзко Дона. — Идете си, докато е време.
— Ха — изсмя се Гил. — Твоят човек май се е изпарил, като ни е чул да идваме. Диваците са страхливци. Виж какво направиха с генерал Къстър при Литъл Биг Хорн. — Приближи се и впи поглед в нея. — Я, проклет да съм. Сини очи. Виж тука, Мейс, тя била метиска. Майка й май се е търкаляла с някой бял. И ти ли си курва като майка си, а, сладурче?
Дона отстъпи назад, право в ръцете на Мейс. Изпищя, когато той я притисна здраво.
— Хванах я! — извика той тържествуващо, наслаждавайки се на безпомощността на Дона. — Никога не съм имал метиска. Последната жена, с която спах, беше една дърта курва в Чейен. Сега ще й се порадвам на тази.
Ръката му се плъзна напред по гърдите й и ги стисна болезнено.
— Не! — извика Дона с внезапно избухнал гняв. — Никой мъж вече няма да се гаври с мен!
И тя заби зъби в ръката на Мейс. Той изрева, отслабвайки хватката си, и това й беше достатъчно, за да се завърти и да забие коляното си в слабините му.
— Кучка такава! — изохка той и падна на колене.
Гил замахна да я удари и Дона се завъртя.
— Спри или си мъртъв!
— Какво, по дяволите…