— Не, не го казвай. Знам какво си мислиш. Знам, че сърцето ти не е свободно да обича. И няма да имам мъж, който да не ме обича толкова силно, колкото аз го обичам. Люби ме сега. Нека се държим така, все едно сме съпруг и съпруга и ти никога няма да ме изоставиш.
Страстните й думи засегнаха съвестта му. Той винаги бе осъждал мъжете, които използват жените, но нима не правеше същото с Дона? Най-малкото, след като с Утринна мъгла бе преживял най-пълното сливане между женско и мъжко тяло. Ужасно желаеше Дона, но обичаше ли я? Не знаеше какво да прави с нейните чувства към него. Те бяха по-скоро бреме, а не благословия. Но мислите му се разпръснаха в мига, когато Дона притегли главата му към себе си и го целуна. Когато устните им се сляха, избухналата страст помете всичките му угризения. Цялото му същество се съсредоточи върху жената, която държеше в обятията си.
Дона отвори устата си за него и Коул я завладя властно. Когато той отметна одеялото и откри тялото й, тя почувства да я облъхва студен въздух. Той започна да целува и да облизва гърдите й, разкошно набъбнали за него, със сладки твърди зърна. Изстена задавено; възбудата му се превръщаше в сладко мъчение.
Пръстите му започнаха да галят нежните листенца на женската й плът. Тя беше влажна и подута, соковете й обливаха пръстите му. Изведнъж той усети, че търпението му е свършило. Изстена и се хвърли върху нея, разтваряйки бедрата й.
— Искам те — прошепна той срещу устните й. — Толкова отдавна… О, Господи, трябва да… Не мога да чакам…
Навлезе в нея силно, надълбоко.
Тя извика и се притисна към него.
Обгръщаше го горещина, обливаше го непоносимо желание; в ума му не беше останала нито една мисъл, докато се движеше в нея със силни, диви тласъци, вдигайки седалището й, за да се вдълбае още по-навътре в нея. Сякаш не можеше да й се насити, струваше му се, че движенията му не са достатъчно бързи или не навлиза достатъчно дълбоко. Поиска да се слее още по-плътно с нея, вдигна краката й и ги постави на раменете си; тя се отвори за него и той я облада така, както никога дотогава.
— Коул! Не мога! О, господи!
Сега тя хлипаше, стигнала толкова близо до ръба, че се страхуваше да не експлодира. И наистина експлодира. Така силно, че й се стори, че умира, преди отново да си възвърне сетивата.
Коул отново и отново навлизаше в нея, препускайки в стремглав галоп към собствената си кулминация. Когато я достигна, се изля вътре в нея, прекалено отнесен, за да се дръпне.
15.
На следващия ден Коул се върна в Боузман, за да докара фургона и воловете, които беше купил вчера, фургонът беше вече готов. Той щеше да плати на ковача и да си тръгне, но човекът не беше в настроение.
— Невиждан срам, какво стана с генерал Къстър — каза ковачът, поклащайки глава. — Тоя човек е герой. Казват, че армията праща патрули да отмъстят за смъртта му. Вече започнаха наказателни действия. Скоро няма да остане нито един жив индианец, за да ни създава неприятности. Всички вождове ще бъдат принудени да се предадат заедно с хората си и ще бъдат затворени или екзекутирани.
— Точно от това се страхувам — измърмори Коул.
— Какво казахте?
— Нищо, нищо важно. Ами какво е станало с индианците? Колко са загубите им?
— Вестите пътуват бавно, но чух, че нямали големи загуби. Оттеглили се към Паудър Ривър с ранените и убитите.
— Благодаря, че свършихте работата толкова бързо — каза Коул. — Ще доведа воловете и ще ги впрегна. Искам да тръгна колкото може по-скоро.
— Сам ли тръгвате? Тук редовно минават кервани, през цялото лято. Един мина преди няколко дни. Може да успеете да го догоните, ако непременно сте решили да не чакате следващия.
— Благодаря. Няма да го забравя.
След час Коул беше на път към лагера, за да вземе Дона.
Намери я седнала под едно дърво, с пушка на коленете. Скочи да го посрещне, после се запъти любопитно към фургона. Не беше много голям, но сравнително удобен. Беше достатъчно дълбок, за да побере всичките им припаси, а бялото платнище изглеждаше достатъчно здраво, за да издържи на капризите на времето.
— Напълних бидоните с вода и натоварих провизиите. Тъй като не притежаваме мебели или лични вещи, има достатъчно място да спим вътре, когато времето е лошо. При хубаво време ще спим под звездите.
Дона си помисли, че навярно ще бъде чудесно да спи с Коул под звездите.
Лесно намериха пътя на керваните. Беше белязан от дълбоки коловози, оставени от стотици колела, отъпкан от краката на изселниците, запътили се на запад.
Първите няколко дни минаха, без да срещнат жива душа. По-късно започнаха да срещат по един-двама пътници. Пътят ставаше по-тежък, започнаха да изкачват височините. Две седмици след началото на прехода настигнаха кервана, който беше тръгнал от Боузман няколко дни преди тях. Коул се срещна с водача му и той ги покани да се присъединят. Коул побърза да се върне при Дона.