— Мислиш ли, че ще бъдем в безопасност? — запита загрижено тя.
— Тези хора дори не знаят какво се е случило в Литъл Биг Хорн — отвърна той. — Може седмици да минат, преди да разберат. Дотогава ще са те опознали и няма да им прави впечатление, че си със смесена кръв.
Дона не беше толкова убедена.
— Сигурен ли си, че точно така трябва да постъпим?
— Много по-безопасно е да пътуваме с група. Когато някой фургон се повреди, все ще се намери човек да помогне да го поправят. Ще опитаме. Ако не потръгне, винаги можем да се отделим.
Дните се превърнаха в седмици. Пътят не ставаше по-лек. Фургоните се чупеха. Хората се разболяваха и мряха. На всичкото отгоре жените от кервана се държаха студено към Дона. Повечето от тях бяха изпитали индианските жестокости или бяха чували за тях, затова презираха метисите наравно с индианците. Поради тази причина тя се задоволяваше с компанията на Коул. Знаеше, че търпимостта, които изселниците проявяват към нея, са само заради него.
Коул беше незаменим. Ходеше на лов и разпределяше улова по равно на всички семейства. Когато някой имаше нужда от помощ, му помагаше, ако възникнеше нужда от съвет, обръщаха се към него. Дона усети, че с всеки изминал ден се влюбва все повече. Редовно се любеха и Коул винаги изливаше семето си извън тялото й. Надеждата й, че може да е заченала дете от него, беше попарена, когато получи ясно доказателство, че не е бременна. Сигурно така беше по-добре, но тъжеше за детето, което никога нямаше да има.
Дона научи, че Коул е пратил от Боузман телеграма на сестра си, за да я предупреди, че й идва на гости, и се запита дали е споменал, че води със себе си жена, която не е негова законна съпруга. Независимо дали го беше сторил, или не, тя още се боеше от срещата със семейството на Коул. Дали щяха да я харесат? Едно беше сигурно: когато Коул замине, тя нямаше в никакъв случай да натрапва присъствието си на роднините му.
Дона се чудеше дали сестрата на Коул има предразсъдъци спрямо индианците. Дали фактът, че тя е метиска, ще я направи по-малко желана в дома на Ашли? По какъв начин ще я представи Коул? Пред закона тя не беше негова съпруга. Дали семейството му ще я смята за негова курва? Толкова много въпроси и толкова малко отговори. Оставаше й само да чака, за да разбере.
Пътуването до Орегон трая шест усилни седмици от деня, в който излязоха от Боузман. Напуснаха кервана в Орегон Сити, сбогуваха се със спътниците си, някои от които продължаваха на север, към Вашингтон. Останалите щяха да продължат на запад до крайбрежието на Орегон.
Оставиха фургона и воловете в конюшнята и се отправиха на коне към къщата на семейство Мактавиш. Коул, както изглежда, добре познаваше пътя, защото уверено я поведе по криволичещите улици към покрайнините на града.
— Те не живеят ли в града? — запита Дона.
— Преди няколко години си построиха голяма къща близо до дъскорезницата. Не е далече.
Завиха по тясна просека сред високи борове, ели, смърчове и кедър. След малко пред тях се изправи една къща. Солидно построена в полите на гъсто обрасли с гора хълмове, двуетажната сграда с дървена обшивка идеално се вписваше в околността. Дона зяпна смаяна, когато наближиха. Никога не беше виждала по-голяма или по-разкошна къща.
— Красива е… и толкова голяма — каза тя с явно страхопочитание. Тук се усещаше не на мястото си.
Коул се засмя.
— И Ашли мислеше така, но Танър искаше да построи къща специално за нея. Настоя да й издигне най-красивото жилище от тази страна на Мисисипи.
— Сигурно много я обича — изрече замислено Дона. — От малки ли се познават?
— Ами — изсмя се Коул. — Казали на Ашли, че няма да я приемат в кервана, понеже нямала съпруг или семейство да я придружава, затова тя платила на Танър, за да се ожени за нея.
Дона зяпна невярващо.
— Купила си е съпруг? За това сигурно се иска много смелост.
— Има и още нещо. Не познаваш Ашли. Когато си науми нещо, не допуска никой да й попречи. Бях затворен във Форт Бриджър за престъпление, което не бях извършил, и Аш беше твърдо решила да възстанови честното ми име.
— И направи ли го? Искам да кажа, възстанови ли честта ти?
— В известен смисъл. За съжаление, била пленена от Бягащия лос, преди да стигне форта. Като я видял, решил, че това е онази червенокоса жена с магически способности, която им била обещана в едно видение на шамана. Индианците я нарекли Пламък.