— Сестра ти е била пленена? Как се е измъкнала? Ти ли я спаси? Не, не си могъл, бил си в затвора.
— Това е друга история. Танър дойде във форта да търси помощ от армията, за да спаси Ашли и в края на краищата се озова в моята килия в затвора. Намерихме селото на Бягащия лос, но самите ние се озовахме в плен. — Замълча, после продължи замислена. — Така срещнах Утринна мъгла.
— Как избягахте? И как станахте толкова добри приятели с Бягащия лос, щом си бил негов пленник?
— Срещнах Утринна мъгла и се влюбих в нея. Тя отговори на чувствата ми и малко след това двамата се съединихме според индианския обичай. Но това е само половината от историята. Спомняш ли си кичура червена коса в плитката на Бягащия лос? — Дона кимна. — Това е неговият талисман за късмет, даде му го Ашли, за да му носи щастие. Не е престанал да го носи. Той пусна Ашли и Танър да си идат, но аз исках да остана с Утринна мъгла. Тогава се случи нещо и се наложи да замина.
— Какво стана?
— Извършителят на убийството, за което обвиниха мене, дойде в селото да търгува с индианците. Аз го върнах във форта, за да бъде съден и да очистя доброто си име. Не исках властите да ме издирват до края на живота ми. Преразгледаха делото и ме оневиниха. Това отне повече време, отколкото бях очаквал, затова не можах да се върна при Утринна мъгла толкова скоро, колкото ми се искаше.
Той спря, трудно му беше да продължи.
— Докато ме е нямало, селото било нападнато от воини на племето гарвани. Утринна мъгла била убита. Тя носеше моето дете.
Дона усети болката му като своя.
— Това беше преди осем години — продължи Коул. — Бягащият лос предложи да остана с неговото племе, докато съм в траур. Научих много неща, които иначе никога нямаше да науча. Задължен съм на Бягащия лос и на неговите хора за много неща.
— Защо си тръгна оттам?
— Бягащият лос отведе племето си в резервата. Време беше да си тръгна. Намерих работа в детективската агенция „Пинкертон“, после дойдох за малко в Орегон, за да се видя с Ашли и Танър. Последните две години изпълнявах специални задачи за железниците.
— Благодаря ти — отрони Дона.
— За какво?
— Защото ми разказа това. Сега по-добре мога да те разбера. Утринна мъгла сигурно е била изключителна жена. Бих искала… — и смутено замълча.
Коул я погледна внимателно и изведнъж разбра, че не може да си припомни чертите на Утринна мъгла. Това го уплаши. Нейният образ бе вървял с него толкова дълго, че той не можеше да си представи живота без него. Но в този миг си спомняше само колко много обича да се люби с Дона, колко нежно се притиска тя към него и как вика името му, когато той я доведе до кулминация. Разтърси глава, опитвайки се да потисне неутолимата си жажда за Дона, която го съпътстваше навсякъде.
Междувременно бяха стигнали до къщата и Дона видя смутена как една огненокоса жена излиза на прага, за да ги посрещне. Тя беше толкова красива, че на Дона й секна дъхът. Почувства се безлична и обикновена пред ярката, сияйна красота на сестрата на Коул. Все едно виждаше него, но в женски вариант.
Коул скочи от коня си и отвори широко обятия. Сестра му се втурна да го прегърне, а в зелените й очи блеснаха сълзи. Коул я прегърна здраво и Дона си пожела да задържи за себе си поне малка частица от любовта, която Коул изпитваше към сестра си.
Дона стоеше отстрани, наблюдавайки вълнуващата среща между брат и сестра. Те бяха здраво свързани, осъзна тя и изведнъж се почувства като натрапница. Запита се дали косата на Коул някога е била също толкова ярка като тази на сестра му. Жив пламък беше единственото вярно сравнение, което Дона можа да измисли за косата на Ашли. Нищо чудно, че Бягащият лос я е смятал за нещо като богиня.
Ашли и Коул се отделиха един от друг, но без да пускат ръцете си, и се гледаха усмихнати.
— Променил си се — каза Ашли. — Лицето ти е станало по-сурово, остаряло е. — Пипна мускулите на ръцете му й се засмя. — И тялото ти е станало по-силно. Срамота, че толкова рядко се сещаш да ни дойдеш на гости. Четири години! Трябва да видиш новата си племенница. Замина, когато тя още не се беше родила.
— Сега съм тук — каза Коул. — Господи, колко се радвам да ви видя.
Прегърна я отново. Ашли погледна над рамото му и забеляза Дона, застанала зад него.
— Не си сам — каза тя с лека изненада. — Къде ти остана доброто възпитание, Коул? Коя е жената с тебе?
Очите на Ашли, които толкова приличаха по цвят и форма на тези на Коул, блеснаха любопитно. Последния път, когато бе видяла брат си, той още тъгуваше за мъртвата си съпруга. Когато му бе подхвърлила, че трябва да си намери друга жена, той й бе казал, че никога няма да се ожени повторно, че никога няма да има деца, след като Утринна мъгла е мъртва. Ашли бе убедена, че времето ще излекува разбитото му сърце. Но годините минаваха, Коул все така живееше сам и тя се бе отчаяла, че някога ще го види да се влюби в друга жена.