— Починахте ли си? — запита Ашли с престорено невинно изражение. — Надявам се леглото да е било удобно.
— Много добре знаеш, че не сме си почивали — отвърна той с хитра усмивка.
— Коул! — възкликна Дона, смутена от безсрамието му.
Ашли се засмя сърдечно. Много се радваше да види Коул в такова настроение. След последното му посещение бе започнала да се тревожи, че никога няма да прежали Утринна мъгла. Сега беше съвсем ясно, че обича новата си жена, и това бе най-приятното откритие за Ашли. Коул не бе споменал за смесената кръв на Дона, но не беше трудно да се види, че е метиска. Интересната комбинация от сини очи и златиста кожа я правеше привлекателна.
— Не се притеснявай, Дона. Коул винаги си е бил малко цапнат в устата. Не можеш да си представиш колко се радвам да го видя пак такъв. Страхувах се, че никога няма да се възстанови след смъртта на Утринна мъгла. Беше съсипан. — Тя видя изплашения израз в очите на Дона и веднага съжали за думите си. — Извини ме. Не исках да възкресявам миналото.
— Няма за какво да ти прощавам, Ашли. Знам всичко за Утринна мъгла и колко я обича Коул.
— Колко я обичаше — поправи я Ашли. — Тя е мъртва. Радвам се, че Коул е намерил друга жена, която да обича. Той много те обича, виждам го.
Дона прехапа устни, за да не се разтреперят.
— Ашли, аз…
— Стига сме говорили за това — намеси се Коул. — Кога ще видя племенницата си?
Нервираше се, когато заговореха за любов пред него. Едва-що бе започнал да се ориентира в чувствата си към Дона и още не разбираше силните емоции, които тя събуждаше у него. Не беше сигурен, че иска да ги разбере.
— Ако не греша, Лили идва — каза Ашли. — Учеше си уроците горе.
Едва бе изрекла тези думи, и по стълбите изтрополи едно кълбо от енергия. Щом зърна Коул и Дона, замря на най-долното стъпало с развети тъмни къдрици.
— Това са вуйчо Коул и вуйна Дона — каза Ашли, побутвайки детето напред. — Поздрави ги, скъпа.
Лили направи неумел реверанс, после се усмихна мило на Коул. Един ден ще подлудява мъжете с тези зелени очи и пленителна усмивка, помисли Дона. Нищо чудно, че баща й трепери над нея.
— Много се радвам да те видя, Лили — изрече Коул, наведе се и целуна бузата на момиченцето. — Някой казвал ли ти е, че си истинска чаровница?
— Само татко — изчурулика тя. Обърна се към Дона и я заразглежда със сериозни очи. — Вуйна Дона жена ли ти е?
— Да — отвърна Коул и хвърли бърз поглед към Дона, който можеше да се тълкува всякак.
— Прилича на индианка — забеляза Лили с невинността на осемгодишно дете.
Ашли пребледня от смущение.
— Аз съм наполовина индианка — каза Дона, запълвайки внезапната неловка пауза.
— Извини я — изрече Ашли. — Лили е любопитно дете.
— Няма нищо. Свикнала съм хората да ме заглеждат. Само докато живях при племето на Бягащия лос, никой не ме забелязваше.
Ашли се обърна към Коул:
— Защо не си ми казал, че си се върнал в селото на Бягащия лос?
— По-късно ще ти обясня — каза той, сядайки до масата. — Ужасно съм гладен.
Докато се хранеха, Коул разказа накратко на сестра си за посещението при племето на Бягащия лос. Нарочно пропусна да спомене, че е завел Дона в резервата с намерението да я остави да живее с индианците.
— Чухме за битката при Литъл Биг Хорн — отбеляза Ашли. — Бягащият лос беше ли там? Участва ли в битката? Съжалявам, че не си могъл да направиш нищо, за да накараш индианците да слязат от бойната пътека. Никак не би ми било приятно, ако Бягащият лос и племето му са пострадали.
— Не съм чул нищо, само това, че е имало битка и Седма кавалерийска армия е била унищожена. Бягащият лос още носи твоя талисман. Вярва, че го пази. Моля се да е така.
Замълчаха, всеки потъна в собствените си мисли и грижи. Накрая Ашли се обади:
— Къде се запозна с Дона? Откога сте женени? Тя от племето на Бягащия лос ли е?
— Случиха се много неща, за които не знаеш — отвърна Коул. — Бягащият лос ме помоли да остана до пролетта и аз се съгласих. Надявах се, че ако остана, ще мога да го убедя да не се присъединява към Лудия кон и другите вождове при Литъл Биг Хорн. Двамата с Дона дори отидохме там с тях, за да мога да говоря с вождовете и да ги помоля да се върнат в резерватите. Но не можах да ги накарам да променят решението си.
— Ами Дона? — запита отново Ашли, настоявайки за отговори, които Коул явно не бе склонен да дава. — Знам, че е метиска. Но не ми каза къде сте се срещнали.