Рано на другата сутрин Коул намери Ашли сама в дневната.
— Трябва да поговоря с тебе, Аш.
— Седни да закусиш. Танър излезе рано. Каза, че ще се видите в дъскорезницата.
Коул седна, но чинията му остана празна.
— Заминавам.
Ашли изпусна вилицата си.
— Толкова скоро? Тъкмо започнахме да опознаваме Дона. Ще ми липсва.
— Тя няма да дойде с мене.
Ашли го изгледа стреснато.
— Не разбирам.
— Оставям я при тебе и Танър, ако нямате нищо против.
— Разбира се, че нямаме. Но защо?
— Ще се върна при индианците, за да намеря Бягащия лос.
— Защо все се връщаш при индианците? Не разбирам какво толкова те привлича в индианския живот. Ти си бял, Коул, мястото ти е тук, при твоите. Аз едва дочаках да напусна селото на Бягащия лос.
— Няма да остана там, Аш. Трябва да се върна заради спокойствието на духа си. Трябва да открия себе си, да се справя с… някои неща.
— Тези неща имат ли нещо общо с Дона?
— Ти май винаги знаеш какво мисля.
— Обичаш ли я?
— Не знам. Трябва да го разбера.
— Как смяташ да разбереш отговора, когато ще бъдеш на стотици мили от нея? Тази раздяла може наистина да сложи край на връзката ви.
— Ако я попитам сега, тя сигурно ще каже, че ме мрази — каза той загадъчно.
— Какво си й направил?
Той се изчерви и отмести поглед.
— О, Коул, защо си се оженил за нея, ако не я обичаш?
— Това е дълга история.
— Имам време.
— Достатъчно е да кажа, че се чувствам отговорен за нея. Аз убих мъжа й. Тя си нямаше никого. Белите презират метисите, а тя нямаше как да се издържа. Реших да я оставя при Бягащия лос с надеждата, че ще си намери съпруг от неговото племе, който да я обича така, както заслужава.
— Съвсем се обърках. Каза, че Дона ти е жена.
— Обстоятелствата наложиха да се оженим. Съединихме се според индианския ритуал.
— Какви обстоятелства? — запита безцеремонно Ашли.
— Няма да се откажеш, а? Много добре, щом искаш да знаеш истината, ще ти я кажа. Дона носеше дете от мене. Прецених, че е редно да постъпя така.
— Боже господи! Какво стана с детето?
Болка изкриви чертите на Коул.
— Тя пометна. Предишният й мъж често я е биел, беше много слаба, за да го износи до края.
— Слава богу, че си убил онзи негодник — изръмжа Ашли. — Как смяташ да оставиш Дона сега, когато има нужда от тебе повече от всичко на света? Носила е твоето дете. Трябваше да се ожените законно още щом стигнахте в цивилизования свят.
— Тя не иска съпруг, чието сърце не е свободно да я обича. Дона ми е скъпа повече от която и да било жена след смъртта на Утринна мъгла. Но се чувствам така, сякаш върша предателство спрямо паметта на Утринна мъгла.
— По дяволите спомените! — изруга Ашли. — Спомените не могат да те стоплят в леглото, не могат да ти дадат деца. Не мога да те позная, Коул. Станал си корав и упорит… и ужасно циничен. Остави миналото зад гърба си. Трябва ти жена от плът и кръв, която да обичаш.
— Може би си права, но въпреки това трябва да замина. Искам да разбера дали чувствата ми към Дона ще издържат раздялата.
— Какъв глупак си, Коул. Та тя може да не те чака, когато се върнеш… ако изобщо се върнеш. Независимо какво ще решиш, аз винаги ще я смятам за своя снаха. Тя ще живее тук при нас дотогава, докато иска.
— Само това исках да знам. — Той я прегърна силно. — Сега отивам в дъскорезницата да се сбогувам с Танър.
Дълго след като Коул излезе, Ашли седя замислена, питайки се и тя ли е била някога така упорита като брат си. Връзката й с Танър беше изпълнена с препятствия, но техните проблеми бледнееха в сравнение с тези на Коул. Нежеланието му да признае, че обича Дона, си беше чиста проба глупост. Мъже! Кога ще пораснат и ще разберат, че трябва да приемат неизбежното, без да се противят?
Дона влезе в дневната, нарушавайки размишленията на Ашли. Изглеждаше като собствения си призрак.
— Добре ли си? — запита тревожно Ашли.
— Коул заминава.
— Знам, той ми каза. Не се тревожи, ще се върне.
Устните на Дона се разтегнаха в тъжна усмивка.
— Не го искам. Той само ме използваше. Имам малко пари. Реших да се преместя в града, след като замине. Няма да ви се натрапвам повече, отколкото е необходимо.
— Не се натрапваш. Ти си жена на Коул, можеш да живееш тук колкото искаш.
— Не съм му жена.
Дона погледна внимателно Ашли, очаквайки тя да прояви презрение или най-малкото, да се учуди. Когато не видя никаква реакция, тя продължи:
— Аз съм негова курва.