Това, което тя обаче не разбираше, бе, че естественото й недоверие към мъжете и хладното държание й придаваха тайнствен вид, който привличаше клиентите на Къли към нея като пеперудите към пламъка. Надпреварваха се да спечелят вниманието й и се обзалагаха кой пръв ще успее да легне с надменната метиска.
Всички момичета имаха почивен ден в неделя. След много размисли Дона реши да посети Ашли и Танър. Не беше ходила у тях, защото много я беше срам да каже къде работи, макар че се трудеше почтено за хляба си. Не би понесла семейството на Коул да си помисли нещо лошо за нея, затова в почивните дни си оставаше в стаята.
С всяка изминала седмица Дона все повече намразваше работата си. Клиентите ставаха все по-капризни и все по-дръзки. Започваше все по-трудно и с все по-нарастваща неприязън да обслужва с усмивка тези мъже, чиито ръце трябваше да отблъсква от различни части на тялото си. Къли Портър я гледаше като сокол, с неодобрително присвити очи, щом откажеше да легне с някой мъж, който предлагаше добри пари за тялото й.
След като премисли добре ситуацията, Дона реши, че е време да напусне работа и да заживее от спестяванията си, докато не намери някакво почтено занимание. Тази вечер се случи нещо, което промени намеренията й. Танър Мактавиш влезе в кръчмата заедно с един мъж, когото тя веднага позна. Санди Джонсън! Какво прави той тук, в Орегон, запита се тя. Загледа ги напрегнато, докато сядаха на една празна маса и си поръчваха питие, продължавайки разговора си. Дона искаше да се обърне и да побегне с всички сили. Ужаси се, че тези хора, толкова близки на Коул, ще я видят в сегашното й положение.
Портър изневиделица се появи зад гърба й и тя не можа да избяга.
— Ето двама симпатични клиенти — подметна хитро той. — Танър Маткавиш е собственик на най-голямата дъскорезница по тия места. — Той я побутна доста силно напред. — Върви, седни при тях. Карай ги да поръчват.
— Не, не мога. Те са…
Преглътна думите си, когато Портър я хвана здраво за ръката и я помъкна към масата на Танър.
— Изглеждате ми самотни, господа — каза многозначително кръчмарят. — Това е Дона, тя ще се погрижи за всички ваши нужди. Каквото си пожелаете, господа. Дона ще се погрижи да го получите. По всякакъв възможен начин — добави той, намигвайки.
Преди да си тръгне, й прошепна:
— Дай им каквото искат, разбра ли?
Бузите на Дона пламнаха. Какво ще си помислят Танър и Санди за нея? Вече знаеше отговора на този въпрос. Щяха да си помислят, че работи като курва.
Танър пръв се опомни. Силно смръщените му вежди говореха, че никак не му е приятно да я види тук.
— Каква е тая работа, Дона? Тук ли работиш? Защо не дойде да ни посетиш? Ашли ужасно се тревожи за тебе.
— Съжалявам, исках да ви дойда на гости, но не можах. — Облиза внезапно пресъхналите си устни. — Не е каквото изглежда. Работя тук, но не като… не е каквото си мислите. Не съм курва! — избъбри тя.
— Не съм казвал, че си — отвърна Танър мрачно. — Ще говоря с Портър. Тази вечер идваш у дома с мене. Много добре знаеш, че на Коул никак няма да му хареса каква работа си си избрала.
Очите на Дона блеснаха гневно.
— Коул ме изостави! Ако го беше грижа за мене, щеше да ме вземе със себе си. Не мога да живея като ваша храненица. Това може да не е най-почтената работа в града, но само нея можах да намеря.
Дона отмести очи, за да не срещне погледа на Танър. Но срещна смаяния поглед на Санди Джонсън. Гледаше я със съжаление. Съжаление, което не бе искала и от което не се нуждаеше.
— Здравей, Дона, радвам се да те видя.
— Извинявай, че не ти обърнах внимание, Санди. Какво правиш в Орегон? При Коул ли си дошъл? Предполагам, Танър вече ти е казал, че Коул замина преди три седмици.
— Не ми се работи без него — обясни Санди. — Партньори сме още откакто той дойде на работа в „Пинкертон“. Щом чух, че си е подал оставката, реших да дойда при него и да си опитам късмета в Орегон.
— Коул е напуснал работа? — запита изненадано Дона. — Не знаех. Той рядко ми се доверява.
— Предложих на Санди работа и той прие — обясни Танър. — Ще живее в една от колибите при дъскорезницата. Когато Коул се върне, ще реши дали да остане за постоянно.
— Дано си се приготвил дълго да чакаш — изрече Дона с горчивина. — Няма голяма вероятност той скоро да се върне.
— Не мисля така — възрази убедително Санди. — Мисля, че ще загуби твърде много, ако не се върне. — Сериозният му поглед накара Дона да му повярва. — Мисля, че ще се разстрои, ако те види да работиш на такова място. Танър е прав. Трябва да се върнеш у дома с него.