— Напълно съм в състояние да се грижа за себе си — настоя разгорещено Дона.
Защо всеки мъж, когото срещне, се стреми да й урежда живота?
— Дона погрижи ли се за вас, господа? — приближи се Портър и й метна страшен поглед. — Още не сте си поръчали питие. Какво ще желаете?
И Танър, и Санди си поръчаха чисто уиски.
— Някой от вас, господа, няма ли да почерпи дамата?
Танър погледна Дона така, че тя веднага разбра колко голямо е неодобрението му.
— Донесете на дамата каквото тя пожелае — каза Санди.
Портър не взе поръчката на Дона — знаеше какво могат да пият неговите момичета.
— Не ми е приятно да те оставя тук — каза Танър намръщен.
— Това е моят избор, Танър.
Макар да бе смятала да избяга, когато Танър влезе тук, сега тя промени намерението си от чиста упоритост. Твърде много й дойде. Никой мъж нямаше да я командва.
Точно тогава един дървосекач от съседната маса започна да я закача. Явно беше пиян. Портър стоеше до него и го подтикваше.
— Ей, Дона, свободна ли си довечера? Сърби ме на едно място, дето само ти можеш да го почешеш, ако вече не си обещала на тия господа, дето флиртуваш с тях.
— Намери си друга жена, Толмън — изръмжа Танър с тон, който не допускаше никакъв компромис.
Толмън премига един-два пъти, позна шефа си и набързо би отбой.
— Съжалявам, господин Мактавиш — избъбри той. — Не исках да навлизам във ваша територия.
Танър кипна. Беше довел Санди в „Поилнята“, за да пийнат по едно и да си поговорят, след като бяха приключили работата в града, но това му дойде в повече. Изправи се рязко, хвърли парите на масата и хвана Дона за лакътя.
— Хайде да се махаме оттук. Утре, ще пратя да вземат нещата ти.
— Остави ме, Танър. Никъде няма да ида с тебе. Доволна съм от работата си. Имам добра стая, получавам и храна.
— Остави я, Танър — намеси се Санди. — Дона е достатъчно голяма, за да знае какво иска.
— Благодаря ти, Санди — каза тя, издърпвайки ръката си от тази на Танър. — Кажи на Ашли, че много съжалявам, че не съм ви идвала на гости. Аз… бях много заета.
— Да, сигурно — каза нерешително Танър. Каквато беше гореща глава, сигурно си бе направил погрешен извод за работата на Дона. — Какво ще кажеш на Коул, като се върне?
— Истината, ако изобщо се върне.
Тя се обърна и избяга.
— Променила се е — каза тъжно Танър. — Със сигурност знам, че Коул я обича. Ашли смята, че ще се върне, щом разбере какво е загубил. Но никак не ми се иска да съм на нейно място, когато той се върне.
— Ако всичко, което ми каза за тях двамата, е вярно, Дона има защо да бъде огорчена.
— Има ли право да продава тялото си?
— Не знаем дали го прави. Знаеш ли какво ще ти кажа. Ти имаш да управляваш дъскорезницата, затова аз ще наглеждам Дона. Коул ми е най-добрият приятел. Безброй пъти ми е спасявал кожата. Най-малкото, което мога да направя, е да наглеждам жена му. Сигурен си, че ще се върне, нали?
— Ашли вярва, че брат й обича Дона. Познава го много по-добре от нас, нали са близнаци. Той ще се върне. Залагам си живота.
Дона наблюдаваше с крайчеца на окото си как Танър и Санди излизат от кръчмата. Знаеше, че е разсърдила Танър, но той нямаше право да й се налага. Болно й стана, като се сети, че той е сметнал, че тя води мъже в стаята си.
Бе я съдил и я бе намерил виновна в грехове, които не бе извършила. Всички мъже са еднакви, кипна тя вътрешно. По-добре да не вярва на никого от тях. Дори на зетя на Коул.
18.
Следващата вечер Санди Джонсън дойде в „Поилнята“. По-следващата — също. И всичките следващи вечери. Скоро стана ясно, че мъжът с пясъчна коса и опасен блясък в очите се интересува от Дона. Наблюдаваше я като сокол, хвърляйки остри погледи към мъжете, които посягаха да я опипват. Къли Портър видя какво става и предположи, че Дона най-накрая си е избрала мъж, когото да заведе в леглото си.
— Довечера е крайно време да заведеш тоя Джонсън горе — каза й той, когато Санди влезе в „Поилнята“ в обичайния час. — Няма да те чака вечно.
Санди видя Дона да говори с Портър и се запъти към тях. Знаеше какво се очаква от него, затова попита:
— Дона, може ли да те черпя едно питие?
Портър присви очи.
— Заемаш цялото време на това момиче, Джонсън. Има и други, които си мечтаят за нейната компания. Късметлия си, че тя е благосклонна към тебе. Ако можеш да отделиш пет долара, ще е твоя за няколко часа. Цената за цяла нощ е двайсет долара.
Бузите на Дона пламнаха и тя се замоли земята да се отвори и да я погълне. Това, разбира се, не стана. Но за нейно огромно смущение Санди бръкна в джоба си, извади една двадесет доларова златна монета и я пусна в деколтето на Дона. После я хвана за ръка и я притегли към една маса. Портър тръгна след тях.