— Ще е твоя чак след края на работното време — каза той. — И никакви грубости. Не обичам момичетата ми да идват на работа на другия ден със синини. Ще ви пратя обичайните питиета.
Дона не можа и дума да обели. Всякакви цветове се бяха оттеглили от лицето й, бе пребледняла като мъртвец. Санди забеляза това и запита:
— Добре ли си, Дона?
Стомахът й бе разбъркан, а главата замаяна. Тя преглътна конвулсивно. Напоследък често се чувстваше така.
— Сигурно си мислиш… тоест… аз не съм…
— Нищо не си мисля, Дона.
— Ти плати за моя… моята… Никога не водя мъже в стаята си. Къли ми каза, че трябва да го правя, ако искам да си запазя работата, но аз все отлагам.
Санди я погледна съчувствено.
— Никога не съм си мислил, че работиш като курва. Навъртах се наоколо достатъчно дълго, за да знам какво говорят мъжете.
Дона го погледна озадачено.
— И какво говорят?
Той се усмихна.
— Наричат те леденото момиче. Обзалагат се кой пръв ще те разтопи. Излиза, че ще съм аз. До кое време обикновено работиш?
Дона беше твърде стресната, за да отговори. Издаде някакъв задавен гърлен звук и едва след това успя да каже:
— Нали не очакваш аз да… Мислех, че си приятел на Коул.
— Спокойно, Дона. Май зле се изразих. Не съм платил, за да се възползвам от тялото ти, ако това си мислиш. Правя го заради Коул. Ако платя за тебе, Портър ще спре да те притеснява. Ще се кача в стаята ти и ще стоя достатъчно дълго. Ако тази работа е толкова важна за тебе, сигурно мога да ти помогна да я запазиш.
— Ти ще направиш това за мене? Когато се срещнахме, не останах с впечатление, че се интересуваш кой знае колко от мене.
— Страх ме беше да не се възползваш от доброто сърце на Коул. Но след като Танър ми обясни какво е положението, започнах да мисля другояче за тебе. Най-малкото, което мога да направя, е да се грижа за твоята безопасност, докато той си дойде.
— Вярваш в Коул повече от мене — каза Дона с горчивина, която стресна Санди. — Той няма да се върне.
— Ще видим. Хайде сега, върши си работата. Шефът ти трябва да остане доволен. Ще се върна към края на работното време.
Дона се почувства малко по-уверена тази вечер — за пръв път, откакто работеше като сервитьорка. Солидното присъствие на Санди я успокояваше. Мълчаливият страж възпираше мъжете да не й пускат ръце и да не подхвърлят двусмислени забележки по неин адрес. Дори Къли изглеждаше доволен, като знаеше, че най-накрая тя ще започне да му донася допълнителна печалба.
Дона едва дочака края на работното време. Беше по-уморена от обикновено и не можеше да си представи защо. Сега, когато Къли вече не й досаждаше с настоявания да продава тялото си, се чувстваше по-малко притеснена. Хвърли един поглед към Санди, който седеше в салона и чакаше търпеливо. Повечето момичета вече бяха изчезнали по стаите с клиенти и в салона останаха само Дона, Къли и Санди.
Санди навярно усети, че Портър го чака, за да си поиска дела, затова се надигна, изправи едрата си фигура и хвана Дона за ръката.
— Готова ли си?
— Готова е — обади се вместо нея Портър. — Можеш да излезеш от задната стълба, като свършиш. Помни какво ти казах — никакви синини?
— Аз не бия жените — каза Санди и го изгледа хладно. — Хайде, Дона, покажи ми стаята си.
Когато вратата се затвори зад тях, Дона се притесни. Не познаваше Санди достатъчно добре, за да му вярва. Единственият мъж, на когото някога бе вярвала, беше Коул.
— Успокой се, Дона, нищо лошо няма да ти направя. Ще стоя тук достатъчно дълго, за да остане Портър доволен. Седни, изглеждаш уморена, скъпа.
Дона се поуспокои и се отпусна предпазливо на ръба на леглото.
— Уморена съм. Напоследък не се чувствам добре.
Санди я погледна загрижено.
— Да намеря ли доктор?
— Не, може би съм яла нещо развалено. Сигурна съм, че ще ми мине.
Той я изгледа странно.
— Сигурна ли си?
— Разбира се, че какво друго може да е?
— Предполагам, имаш право.
Поговориха още малко за всякакви обикновени неща и накрая Санди каза:
— Е, аз вече мога да си тръгвам. Почини си, скъпа. Ще се видим утре.
— Санди… благодаря ти. Не трябваше да го правиш.
Той я погледна, а в сините му очи се четеше неясен смут.
— Трябваше да го направя. Сега повече от всеки друг път.
След тази тайнствена забележка той си тръгна. На другата вечер обаче отново дойде и я придружи горе, след като работното й време привърши. Така минаха цели две седмици. Дона се чувстваше виновна, че Санди се охарчва заради нея, и настоя да му върне поне известна сума от парите, които Къли не й искаше.