14
Дъждът откри разкривени корени.
Дъждът откри камък и тъмна, рохка пръст.
Дъждът откри череп.
15
Болката се беше притъпила, но само в сравнение с първоначалната агония.
Доби отново седеше на леглото си, с гръб към стената, притиснал кърпа с лед към остатъка от дясното си око, която вече се беше напоила с кръв и очни флуиди. Със свободната си ръка Доби държеше чаша бърбън, налят от Куейл. Морс се беше върнала на поста си до прозореца, а Куейл - на стола си.
- Съжалявам - каза Куейл, - но сам си го докарахте. В определен смисъл, всичко сам си докарахте. Бройте го за наказание за добрите си дела или поне за едно от тях. Интересува ме само Карис.
Той прокара пръст по гръбчетата на най-близките книги до себе си.
- Никога не съм допускал, че един фургон може да има такъв елегантен интериор - каза той, обхождайки с поглед дъбовите лавици, които Доби сам беше направил и поставил, антикварните мебели, изнамерени от различни търговци през годините според променливите му финансови възможности, персийските килими, изящните лампи.
И книгите, всичките книги.
- Ще ви оставим тук, при книгите ви - каза Куейл. - Обещавам. Почти свършихме.
Той се наведе напред и се взря в посърналото лице на Доби.
- Върней е мъртъв. Помислих си, че може да искате да знаете. Той беше побъркан индивид дори по най-ниските стандарти, въпреки че сигурно сте наясно с това от разказите на Карис. Беше любител на изнасилванията, но тези вкусове обикновено водят до затвора, така че той реши да замени прясното месо за нещо познато и сигурно. Карис беше сигурно втората или третата жена, която отвличаше, но твърдеше, че я е задържал от истинска любов. Твърдеше, че това я прави различна, въпреки че рано или късно и тя щеше да свърши при другите в пръстта под сутерена му. Вярвам, че е възнамерявал да остави детето ѝ живо. Не го питах защо по очевидни причини. Както сам отбелязахте, човек си има граници на това, което може да чуе.
Разбира се, възможно е някоя от другите също да е забременяла от него, но да не е доносила до термин. Това също е въпрос, който не съм си правил труда да разнищя. Бременността на Карис обаче явно е накарала Върней да предприеме нов подход. Може би му е допадала идеята да си отгледа своя собствена жертва, защото никога не ми е изглеждал бащински тип. Но когато Карис изчезна, стана важно Върней също да се разкара. Ако тя си развържеше езика пред когото трябва, кой знае какви сили можеше да се появят на прага на Върней. Ех, Карис, Карис, колко неприятности ни докара...
Куейл погледна часовника си.
- Наистина е време да вървим, господин Доби. Помислете за милата си вдовица. Помислете за младите си служители. Кажете ни истината и ние ще бъдем далеч оттук още преди съмване. Но ако по-късно разбера, че сте ни излъгали, гарантирам ви, че ще се върнем и ще продължим разпита си с тях.
Доби зарида. Досега се беше удържал, но вече всичко свършваше, а той не искаше последното му дело на тази земя да бъде предателството на Карис Ламб.
- Изпратихме я в защитено жилище в Чикаго - изхлипа той, -но тя остана там само една нощ. Когато доброволецът отиде да я види, нея вече я нямало. Но ми се обади една седмица по-късно. Искаше да ми благодари и да ми каже, че всичко е наред.
- И откъде ви се обади?
- От Портланд, Мейн.
- Кой беше контактът там?
- Нямаше или поне аз не знам. Карис вече беше сама. Каза, че отива в Канада.
- И това е всичко, което знаете?
- Да, кълна се.
Куейл се изправи.
- Тогава приключихме.
Морс се приближи за последен път с хирургическата си кесийка в ръка. Доби се опита да се отдръпне, уплашен от скалпела, но Куейл го държеше здраво, докато жената извади шишенце и спринцовка.
- Няма да боли - каза Куейл. - Все едно заспивате.
Морс напълни спринцовката, почукна иглата и посегна към лявата ръка на Доби. Когато върхът ѝ проби кожата му, той се обърна към Куейл.
- Вие сте мъртви, а дори не го знаете.
- Не съм сигурен какво искате да кажете.
Доби усети как лекарството нахлува във вените му и бързо се изкачва от ръката към рамото му, но все още имаше сила да говори.
- Отвън има някой, който ще ви види сметката. Ще ви разкъса и никой няма да забележи, освен за да се зарадва на смъртта ви.
Очите му вече се затваряха.
- Съжалявам - каза Куейл, - нещата в света не стават по този начин.
- Знаете ли... - отвърна Доби, - твърде много говорите.
И с тези думи умря.
16
Вече не само череп: ребра, бедро, пръсти, преплетени над женски таз, тук-там жълто осапунване, парчета кафеникавосива кожа, прокъсани дрехи и парчета от чувала, в който жената е била заровена.