В него спяло хубаво дете. И то не просто дете, а княгиня, понеже дрехите й били златни, а на малките й крачета сияели две чудни гривни. Когато търговецът се навел над нея, малката царска дъщеря се събудила и с усмивка протегнала ръчички към него.
Това го пленило.
— Вземи сандъка — казал той на рибаря, — а детето ще бъде мое.
Рибарят останал доволен от делбата: той имал много деца, а бил беден; търговецът бил богат, но имал само един син.
Той занесъл момиченцето у дома си.
Жената обикнала детенцето и го гледала като родна дъщеря. А когато проходило, тя го сгодила за своя син Койла.
Години минали. Търговецът и жена му умрели, а Койла и Чандра пораснали и се оженили. Койла бил мъжествен и силен като млад лъв, а Чандра — стройна и нежна като палма, със спокойно и прекрасно лице като сребърния месец.
През това време Маули, дъщерята на танцувачката, също пораснала и станала много хубава девойка. Гласът й бил като на чучулига и толкова звънлив, че се разнасял из въздуха на дванадесет дни път. Майка й постоянно ходела от място на място, като се спирала ту в един, ту в друг град, тъй че веднъж се озовала с дъщеря си близо до царството, дето живеели Койла и Чандра.
Койла се разхождал из околностите на града. Отдалеч стигнали до него звуци на чудна песен. Той тръгнал очарован по посока на гласа, за да види певицата. Гласът ту замлъквал, ту отново се чувал. Койла все вървял, навлязъл в джунглите, вървял ден, вървял два. Гласът сякаш започнал да се чува по-ясно, но все още никой не се виждал, а Койла продължавал да върви. Той вървял единадесет дни. Най-после на дванадесетия излязъл на поляната, дето бил разположен станът на танцувачката. Мъжът видял прелестна девойка всред огромна тълпа народ. Тя пеела и танцувала пред очарованите зрители и размахвала над главата си цъфнало клонче.
Койла бил толкова поразен от нейното чудно пеене, че се спрял като закован на полянката.
Замлъкнала песента и всички се струпали около певицата.
— О, чудна девойко! — викали всички. — Не ни напущай, остани тук! Избери си мъж по сърце, вземи когото щеш от нас и живей тук.
Девойката помислила малко.
— Нека бъде, както искате! — засмяно решила тя. — Ловете клончето! На когото падне, той ще ми бъде мъж. И тя размахала клончето, завъртяла го три пъти над главата си и с всички сили го хвърлила.
Клончето прелетяло над тълпата и преди Койла да се опомни, паднало на рамото му.
Всички се спуснали към щастливия избраник и се спрели смаяни: той им се видял толкова хубав, че не приличал на прост смъртен. Дали не е слязъл при тях някой от боговете? Хората го заобиколили и радостно го повели към стана.
— На тебе се падна клончето! Ти ще бъдеш мъж на нашата Маули.
Напразно се опитвал Койла да се освободи:
— Аз дойдох само да послушам — казал той — и не мога да остана тук. Аз не съм от тази страна и си имам жена.
— Това не важи — викали всички, — твоята съдба ти е отредила да останеш тук. Ти ще бъдеш мъж на хубавицата Маули. Нейният глас звучи вълшебно, танците й пленяват погледа. Ти трябва да станеш неин мъж: изборът падна върху тебе.
Койла се чудел какво да прави. В това време му поднесли чаша с вълшебно питие. Той го изпил, без да подозира нещо, и изведнъж забравил целия си предишен живот, оженил се за хубавата певица и останал с нея в стана. Тъй се минали няколко месеца. Койла безгрижно живеел при чергарите, без да прави нещо: наслаждавал се от песните на Маули и от чудните й танци. Но веднъж майката на Маули се приближила до зетя си и казала:
— Зетко, виждам, че си много ленив: толкова време вече живееш с нас, а полза от тебе няма. Ние трябва да те храним и обличаме. Време е да се стреснеш: или намери пари, или напусни нашето жилище!
Тия остри и оскърбителни думи накарали Койла да се опомни. Той за пръв път си спомнил за своята родина и за Чандра и в него се събудило страстно желание да се отърве от Маули и да се върне.
— Пуснете ме — казал той на чергарите. — Моята жена има две скъпи гривни. Едната от тях ще ви заплати пребогато всичките разноски за мене.
Чергарите се съгласили. Койла се върнал вкъщи. Чандра отначало не искала и да чуе, когато Койла й разказал за своята женитба и поискал да му даде гривната си.
— Ти си тръгнал да скиташ по света, без да мислиш, че ме оставяш сама. Ти си се оженил за танцувачката и спокойно си живял между нейните близки, а сега си се върнал да вземеш с измама гривната ми, която се е родила с мене и е порасла заедно с мене. Ти искаш да я подариш на втората си жена. Не. Върни се при нея и при своите приятели, няма да ти дам гривната!
Койла спокойно изслушал укора на жена си: