— Мистър Хартрайт? — изрече въпросително дамата и от усмивката, която озари лицето й в този миг, то стана по-меко и по-женствено. — Снощи загубихме всяка надежда да ви видим и си легнахме както обикновено. Приемете моите извинения за очевидното отсъствие на внимание от наша страна и ми позволете да ви се представя като една от вашите ученички. Ще се ръкуваме ли? Предполагам, че трябва да го сторим рано или късно и защо да не бъде сега?
Тези странни приветствени думи бяха изречени с ясен, звънтящ, приятен глас. Подадената ръка — доста голяма, но красиво оформена — се протегна към мен с леката, непринудена самоувереност на жена с аристократично възпитание. Седнахме на масата за закуска и държането ни бе тъй сърдечно и привично, като че ли се познавахме от години и сега се бяхме уговорили да се срещнем в Лимъридж Хаус, за да побъбрим за миналото.
— Надявам се, че идвате тук с добросърдечното намерение да оползотворите както трябва времето си — продължи дамата. — Ще трябва да започнете деня, като се примирите с факта, че аз ще съм единствената ви компания за закуска. Сестра ми е в стаята си, където лекува присъщото на жените заболяване, наречено слабо главоболие, а старата й гувернантка, мисис Веси, с цялата си грижовност е на нейните услуги и й приготвя ободрителен чай. Чичо ми, мистър Феърли, никога не се храни с нас; той е много болен и живее по ергенски в стаите си. Освен мен в къщата няма никой друг. Тук имаше две млади дами, но вчера те си заминаха отчаяни и в това няма нищо чудно. През време на целия им престой в този дом (като последица от болестното състояние на мистър Феърли) ние нямахме възможността да им предоставим нито една същество от мъжки пол, готово да флиртува, да танцува и да бъбри с тях; и като последствие от това само се карахме, особено на вечеря. Нима може да се очаква от четири жени, които вечерят сами всеки ден, да не се карат? Ние сме такива глупачки, не можем да се забавляваме сами на масата. Виждате, че нямам твърде високо мнение за собствения си пол, мистър Хартрайт — какво предпочитате, чай или кафе? — никоя жена няма особено високо мнение за собствения си пол, макар да са малко онези, които го признават открито като мен. Боже мой, изглеждате слисан, защо? Чудите се каква ще бъде закуската или сте изненадан от лекомислените ми думи? По първия въпрос ви съветвам най-приятелски да не обръщате внимание на студената шунка до лакътя ви, а да изчакате омлета. По втория въпрос, ще ви дам чай, за да се успокоите, и ще направя всичко, което е по силите на една жена (впрочем то е тъй малко) да си държа езика.
Тя ми подаде чашата с чая, смеейки се весело. Лекотата, с която се лееха думите й, и живата непринуденост на държането й към един съвършено непознат човек се съпътствуваха от непристорена естественост и ясна, вродена увереност в самата себе си и в положението й, които бяха й осигурили уважението и на най-дръзкия мъж. Тъй като бе невъзможно да си официален и сдържан с нея, още по-невъзможно бе да си позволиш и най-малката свобода, дори мислено. Почувствувах това инстинктивно, дори когато се заразих от лъчезарното й весело настроение, дори когато правех всичко възможно да й отговарям също тъй откровено и жизнерадостно.
— Да, да — каза тя, когато й поднесох единственото обяснение, което можех да дам на смаяния си вид, — разбирам. За този дом вие сте съвършено непознат и сте озадачен от свойския начин, по който говоря за скъпите му обитатели. Напълно естествено. Би трябвало да се сетя за това още в началото. Във всеки случай мога да се поправя начаса. Нека започна от себе си, за да приключим с тази част на въпроса колкото се може по-бързо. Казвам се Мариан Халкъм; и съвсем неточно, както е присъщо на жените, наричам мистър Феърли мой чичо и мис Феърли моя сестра. Майка ми имаше два брака: първият с мистър Халкъм, баща ми, вторият с мистър Феърли, баща на моята природена сестра. Като се изключи това, че и двете сме сираци, във всяко друго отношение сме съвършено различни. Баща ми беше беден, а бащата на мис Феърли — богат. Аз нямам нищо, а тя има цяло състояние. Аз съм мургава и грозна, а тя — руса и красива. Всички ме смятат за свадлива и своенравна (и са съвършено прави), а нея за блага и обаятелна (и са още по-прави). С две думи — тя е ангел, а аз — опитайте това сладко от портокалови кори, мистър Хартрайт, и в името на женското благоприличие довършете изречението сам за себе си. Какво да ви кажа за мистър Феърли? Честна дума, и аз самата едва ли зная. Сигурно е, че ще изпрати да ви повикат след закуската и ще можете сам да си съставите мнение. Междувременно мога да ви осведомя, първо, че той е по-малкият брат на покойния мистър Феърли, и второ, че не е женен; трето, че е настойникът на мис Феърли. Аз не искам да живея без нея и тя не може да живее без мен и това е причината да бъда в Лимъридж Хаус. Със сестра ми сме силно привързани една към друга, което, бихте казали вие, е напълно необяснимо при дадените обстоятелства — и аз съм напълно съгласна с вас, но е така. Вие, мистър Хартрайт, трябва да угаждате и на двете ни или на никоя от нас; а което е още по-трудно — ще бъдете предоставен изцяло на нашето общество. Мисис Веси е чудесен човек, притежава всички основни добродетели и е без никакво значение, а мистър Феърли, поради сериозното си заболяване, не може да бъде компания на никого. Аз не зная какво му има и лекарите не знаят какво му има, и самият той не знае какво му има. Всички казваме, че е от нервите, и не знаем какво в същност имаме пред вид, когато го казваме. Както и да е, съветвам ви, когато днес се срещнете с него, да бъдете снизходителен към малките му особености. Изразете възторга си от монетната му колекция, гравюрите и акварелите, и ще спечелите сърцето му. Честна дума, ако ви задоволява тихият провинциален живот, не виждам защо да не се чувствувате много добре тук. Между закуската и обяда времето ви ще се запълни от рисунките на мистър Феърли. След обяда мис Феърли и аз ще метнем през рамо скицниците си и ще отидем да изопачаваме природата под ваше ръководство. Имайте пред вид, че рисуването е нейната любима прищявка, но не и моята. Жените не умеят да рисуват — главите им са вятърничави, а очите им твърде ненаблюдателни. Все едно — на сестра ми й харесва и заради нея аз хабя бои и унищожавам листове тъй спокойно, както всяка друга жена в Англия. Колкото до вечерите, мисля, че ще ви помогнем да ги прекарвате. Мис Феърли свири възхитително. Що се отнася до моята скромна личност, аз не мога да различа един музикален тон от друг, но мога да меря сили с вас на шах, табла, екарте и (с неизбежните за жената недостатъци) дори на билярд. Какво ще кажете за програмата? Ще се примирите ли с нашия тих, редовен живот, или имате намерение да нервничите в монотонната атмосфера на Лимъридж Хаус и тайно да жадувате за промяна и приключения?